Вот до живот или 143% избирателна активност

27 октомври
8:00 часа

Гласувах.
Пуснах трите чаршафовидни бюлетини точно там, където ми казаха да ги пусна, когато ми дадоха 20-те лева, после се отбих до барчето в изборната секция.
В ъгъла двама застъпници от ДПС цакаха карти с двама тъмнокафяви застъпници.
Покибичих известно време до играчите, докато не изпих 20-тачката във вид на водка, после си тръгнах.
По това време в секцията се появиха само една ранобудна бабичка и платинена блондинка с огромни цици, която оказа се била окъсняла проститутка, която сбъркала вратата на секцията с тази на съседната шкембеджийница.
Избирателна активност 0,002%.

9:00 часа
Пак гласувах.
Понеже първата 20-тачка беше изчезнала рано-рано, ми се наложи отново да се тътря към урната, за да пусна гласа си за този, за който казаха че трябвало да пусна гласа си, иначе щели да ми разгонят майката или нещо такова.
Народът явно вече беше обхванат от възрожденски напън, защото в този час в секцията заварих цели 4 ранобудни бабички и цигански клан, наброяващ 11 ентусиазирани избиратели. Всички се бяха наредили чинно пред човека с парите, който на входа раздаваше по 20 лева и ги инструктираше от един таен списък. После си гласуваха като бели хора и отиваха да пият.
Наредих се и аз, получих 20 кинта, изслушах инструкциите и си пуснах бюлетината.
Изпих едно на барчето в избирателната секция и се прибрах.
Избирателна активност 2,12%.

10:00 часа
Заради върнатото с 1 час назад астрономическо време и заради вредните последици от запоя по комшийски по повод Димитровден, не бях сигурен колко точно е часа и дали вече съм гласувал, затова реших да си пробвам пак късмета.
Късметът ми проработи.
Пред секцията ме инструктираха и финансираха, макар да направиха учудени физиономии, тип "Пак ли ти, бе?!". На ъгъла трима застъпници от три големи политически сили крещяха лозунги, пееха възрожденски песни и раздаваха забранени от закона агитационни материали. Взех си по един наръч от всичките за разпалки, влязох и гласувах.
Ударих едно на барчето в секцията.
Избирателна активност 3,31%.

14:00 часа
Изборната водка явно ми дойде нанагорно, защото съм проспал няколко часа от напрегнатия изборен ден. Сиреч - проспах и възможността да изкарам още някой и друг лев от горещите привърженици на отделните партии, които се грижеха за благосъстоянието на избирателите пред урните.
Метнах едно яке, че беше захладняло и се запътих към изборната секция.
Половината ромска махала чакаше на опашка за инструкции и основен капитал, тъй че чинно се наредих след мангалите и си минах по реда с известно закъснение, но почерпен на барчето в секцията и опаричен до следващото гласуване.
Това пускане на вота се оказа и гастрономическо изкушение, защото този път пред секцията раздаваха и кюфтета.
Избирателна активност 6,01%.

17:00 часа
В този късен изборен час се почувствах достатъчно екзистенциално от изпитата водка, пуснатите бюлетини и чутите агитации пред урната, за да се замисля.
Замислих се как горкия аз съм само една нищожна електорална единица на фона на всичките 6 355 633 души в държавата, които днес трябваше да пуснат бюлетините си в 11 661 секции в цялата страна.
Лично аз дълбоко се съмнявах, че дори и половината от тях ще се засилят да гласуват в този слънчев ден, въпреки 20-тачките и кюфтетата. Вероятно повечето щяха да са на плажа, на работа, на село, на вилата или на гости на тъщата в Карнобат.
Все пак пред нашата сакция ентусиастите бяха достатъчно, за да се наредя на поредната опашка, преди да мога да дам демократичния си вот в полза на онези хора, за които ми казаха, че трябвало да се даде демократичен вот, че да се запази статуквото.Ббарманката неодобрително отбеляза, че ми била 8-та поред водка за днес.
Отминах подмятането с презрително мълчание.
Избирателна активност 7,44%.

20:00 часа
Навън се беше стъмнило зловещо.
Откъм морето виеше леденостуден вятър, вещаещ гладна зима.
Улиците бяха мрачни и пусти и единствено редки електорални единици си подмоткваха от изборна секция на изборна секция.
Гласувах набързо тоя път, глътнах водката на барчето в секцията на екс, прибрах си 20-тачката, кюфтетата и поредния наръч незаконни агитационни материали и се прибрах със свински тръс, защото в мрачната изборна нощ ме побиваха тръпки.
В този момент в цялата страна и чужбина хиляди мъртви души се вдигаха от гробовете и се запътваха виейки към луната, стенейки и дрънчейки с веригите си към изборните урни, за да дадат своя верен вот, заръчан от Вожда... пардон - от Дявола.
Живите мъртви гласуваха. Хелоуин беше дошъл...
Избирателна активност 143%...

Снимка https://bgizbori.org

Голям кеф! Но всичко е точно!

Голям ми е кеф пияни мутри да трошат заведение на пъпа на столицата, под носа на Бойко Борисов, точно както са го правели през 90-те, пак някъде около Бойко Борисов.
Кеф ми е и когато пияни селски мутри си вкарват джиповете в морето да си вадят секънд хенд джетчетата от водата.
Радвам се като гледам как багери изриват дюните, бетон залива пясъчната ивица и мутробарок хотелчета завземат Черноморието.
Умират от радост когато видя как джипове газят хората из Морската градина на Варна.
Страхотно удоволствие ми доставят все повечето катастрофи със смъртни случаи по недостроените магистрали на ГЕРБ, по недовършените улици и булеварди на ГЕРБ и особено по т.нар. булевард "Левски" с прилежащите му малоумни кръгови във Варна.
Неописуем е възторгът ми когато тъпанарите от правителството трепят двете прасета на баба и дядо на село, щото имало свинска чума, после си внасяме по-скъпо и некачествено свинско от чужбина. И баба и дядо са във възторг също. Мюсюлманите не са.
Трепетно следя как набеден министър доубива вече убития туризъм, защото хал хабер си няма за какво става дума, както биха се изразили братята турци.
Оргазъм достигам само като се друсам с колата си по вечните дупки по улиците, без значение дали карам из Варна, София или Кубрат, Разградско.
Не мога да сдържа радостта си, когато ме изнудват катаджии на пътя, митничари на митницата, данъчни в данъчното и служители по всички нива на държавната и местна администрация.
Голям кеф е да гледаш дебилите, които излизат от роднитие училища напоследък, а баловете им ме изпълват с възторг.
Щастие за мен е да имам Слави Трифонов за премиер.
Удоволствие е от всяка втора кола наоколо да гърми долнопробна чалга.
Най ми е готино нощем да опитам да заспя, а разни дебили-мотористи-донорчета да гърмят с трошките си по булеварда под прозорците и да си правят гонките, докато ченгетата си бъркат в носа.
Обичам да се радвам на достиженията на ало измамниците.
Обичам и незаконните строежи, къщите за гости на управляващата клика, както и таратор с мастика.
Кефя се да следя постиженията на политиците ни, особено на международна сцена, а премиерът-слънце ми е най-любим персонаж - дотам, че вече не следя дори сериите с Бийвис и Бътхед.
Щастие е да се събуждам всеки ден в тая държава, после да науча, че няма такава държава, а на втори терминал да има опашка от бягащи навън.
Радва ме нивото на образованието, нивто на здравеопазването, нивото на пътната безопасност, нивото на простащината у политици и редови граждани, както и ТОЛ системата, да ни е честита.
Доставя ми удоволствие бавната смърт на пенсионерите, работата за по 400 лева без осигуровки и с две висши, скъпите лекарства, ниските заплати, високите цени и боклука на Европа, който горим в депа из татковината, че да е още по-яко.
Подмокрям се от кеф при вида на обезлюдените села, утрепаното дмеделие и животновъдство, дъртите коли по улиците, смачканите физиономии на минувачите, дебилните мутри на управляващите.
Огромна е радостта ми, че синът ми живее в Лондон, брат ми - във Виена, две бивши гаджета - в Холандия и Испания, 11 приятели - в рамките на Европейския съюз, други четирима - в САЩ и Канада и още двама - в братска съседна Турция.
Въобще, наистина ми е голям кеф.
И най- важното - всичко е точно!
А, да - и дим да ме няма...

Welcome in BG

Весело е тук, при вас!
Пияни и дрогирани идиоти убиват децата ни на пътя. Мангали трепят бабите ни с брадви и лопати за 20 лева. Ало измамници изнудват майките ни. 
Държавници преебават бащите ни с пенсиите и всичко останало.
Пишман инвеститори бетонират морето ни. 
Малоумници ни съсипват образованието и здравеопазването. 
Престъпници влизат на управленски постове.
Всички от заместник кмет нагоре крадат и колкото са по-нагоре, по-нагло и по-много крадат.
Учителките ни ги бият.
Децата ги "подрастват" с чалга, кинти и кьотек.
Ченгета ни рекетират.
Митьо Очите го лекуваме с пари от джоба си.
В същото време примерно Гала ми говори за лукс и как някаква Джуджавка срещнала Слави Трофонов в затворения им комплекс нейде из Софето.
Много ме кефи у вас.
Шъ съ върнъ...

Синът ми казва...

Понеже, за разлика от мен, 4-годишният ми син е една същинска Табула раза, същество с неопетнено и чисто като сълза съзнание и ясен поглед към квета, често се изкушавам да го провокирам и да го питам за разни неща, за каквито примерно журналистите не им стиска да питат управляващите.

И ето, аз питам, а синът ми казва...

Синът ми казва, че правителството е калпаво и добре се вписва в поредицата калпави правителства на прехода.

Синът ми се чуди защо политиците позволяват на мръсните капитали за заграбват и застрояват и последните девствени места по Черноморието и доколко са сврързани самите те.

Синът ми смята, че в страната има прекалено богати и прекалено много бедни.

Синът ми се ужасява, че България се обезлюдява фатално от демографския срив и от икономическата емиграция.

Синът ми пита защо тук пенсионерите умират масово, а деца страдат от недохранване.

Синът ми смята, че македонци, руснаци и прочее славянски народи се справят твърде задоволително с азбуката, която българите са им дали.

Синът ми се чуди защо има толкова неграмотен народ наоколо, при положение че живеем в 2017 година и както е това 6lokovica.

Синът ми иска чисто море, девствени планини, прозрачни реки и езера и да яде натурална храна без химии в нея.

Синът ми пита дали веганите имат деца и ако да - те зайци ли са.

Синът ми мисли, че е добре най-сетне заплатите на майка му и татко му да стигат за що-годе нормален живот без заеми след години непосилно бачкане, а баба му да може да живее само от пенсията си.

Синът ми се чуди дали и в Англия /където живее батко му/ или в Австрия /където живее чичо му/, на министър председателя пак викат "мутра".

Синът ми признава, че му се иска, когато си играе с колелото или топката навън, пък дори когато пресича улицата на пешеходна пътека, да не го газят дрогирани и пияни шофьори без книжка.

Синът ми не вярва, че има места по света, където хората не си заключват вратите никога и не си слагат решетки по прозорците, не ги ограбват, изнасилват и убиват по тъмните улички, дори си ходели на гости и се познавали със съседите си.

Синът ми мечтае като порасне, да остане да живее в България, обаче никак не е сигурен дали ще може да си го позволи