вторник, 13 август 2019 г.

Голям кеф! Но всичко е точно!

Голям ми е кеф пияни мутри да трошат заведение на пъпа на столицата, под носа на Бойко Борисов, точно както са го правели през 90-те, пак някъде около Бойко Борисов.
Кеф ми е и когато пияни селски мутри си вкарват джиповете в морето да си вадят секънд хенд джетчетата от водата.
Радвам се като гледам как багери изриват дюните, бетон залива пясъчната ивица и мутробарок хотелчета завземат Черноморието.
Умират от радост когато видя как джипове газят хората из Морската градина на Варна.
Страхотно удоволствие ми доставят все повечето катастрофи със смъртни случаи по недостроените магистрали на ГЕРБ, по недовършените улици и булеварди на ГЕРБ и особено по т.нар. булевард "Левски" с прилежащите му малоумни кръгови във Варна.
Неописуем е възторгът ми когато тъпанарите от правителството трепят двете прасета на баба и дядо на село, щото имало свинска чума, после си внасяме по-скъпо и некачествено свинско от чужбина. И баба и дядо са във възторг също. Мюсюлманите не са.
Трепетно следя как набеден министър доубива вече убития туризъм, защото хал хабер си няма за какво става дума, както биха се изразили братята турци.
Оргазъм достигам само като се друсам с колата си по вечните дупки по улиците, без значение дали карам из Варна, София или Кубрат, Разградско.
Не мога да сдържа радостта си, когато ме изнудват катаджии на пътя, митничари на митницата, данъчни в данъчното и служители по всички нива на държавната и местна администрация.
Голям кеф е да гледаш дебилите, които излизат от роднитие училища напоследък, а баловете им ме изпълват с възторг.
Щастие за мен е да имам Слави Трифонов за премиер.
Удоволствие е от всяка втора кола наоколо да гърми долнопробна чалга.
Най ми е готино нощем да опитам да заспя, а разни дебили-мотористи-донорчета да гърмят с трошките си по булеварда под прозорците и да си правят гонките, докато ченгетата си бъркат в носа.
Обичам да се радвам на достиженията на ало измамниците.
Обичам и незаконните строежи, къщите за гости на управляващата клика, както и таратор с мастика.
Кефя се да следя постиженията на политиците ни, особено на международна сцена, а премиерът-слънце ми е най-любим персонаж - дотам, че вече не следя дори сериите с Бийвис и Бътхед.
Щастие е да се събуждам всеки ден в тая държава, после да науча, че няма такава държава, а на втори терминал да има опашка от бягащи навън.
Радва ме нивото на образованието, нивто на здравеопазването, нивото на пътната безопасност, нивото на простащината у политици и редови граждани, както и ТОЛ системата, да ни е честита.
Доставя ми удоволствие бавната смърт на пенсионерите, работата за по 400 лева без осигуровки и с две висши, скъпите лекарства, ниските заплати, високите цени и боклука на Европа, който горим в депа из татковината, че да е още по-яко.
Подмокрям се от кеф при вида на обезлюдените села, утрепаното дмеделие и животновъдство, дъртите коли по улиците, смачканите физиономии на минувачите, дебилните мутри на управляващите.
Огромна е радостта ми, че синът ми живее в Лондон, брат ми - във Виена, две бивши гаджета - в Холандия и Испания, 11 приятели - в рамките на Европейския съюз, други четирима - в САЩ и Канада и още двама - в братска съседна Турция.
Въобще, наистина ми е голям кеф.
И най- важното - всичко е точно!
А, да - и дим да ме няма...