Чашите, които отдавна
очакват да бъдат напълнени.
Мислите, които отдавна
очакват да бъдат захвърлени.
Мечтите, които отдавна
очакват да бъдат изпълнени.
Очите, които отдавна
очакват да мятат и мълнии.
Жените, които отдавна
очакват да бъдат обичани.
Децата, които отдавна
очакват да бъдат обгрижени.
Местата, в които отдавна
вече не стъпваме.
Луната, която отдавна
очаква далечно разсъмване.
Нещата, с които отдавна
удобно сме свикнали.
Гласът ни, който отдавна
пресипна от глупаво викане.
Светът ни, във който отдавна
не срещам човешкото.
Домът ми, където отдавна
се крия без дрехи.
Срамът ми, със който отдавна
съм свикнал и кая се.
Тъгата ми, която отдавна
в душата ридае...
