четвъртък, 12 декември 2019 г.

За после

На брат ми

Когато спомените, брат,
постелят меко одеало,
припомнят ти, че бил си млад
и с теб били сме просто цяло.

Когато легна в рохкавата пръст,
не ме полагай много на дълбоко.
И над главата ми не слагай кръст -
да си погребан вече е жестоко.

Сложи ми в урна пепелта
и разпръсни я над морето.
За гларусите дан е тя,
а ти си винаги в сърцето ми.

Затуй, когато ме изпратиш,
недей скърби и спирай сълзите.
Защото знай, че аз при тате
отивам и недей се сърди.

И на земята няма Рай -
повярвай ми и обещай...