Малка драма с кашон

Аз съм просто кашон
Свит на празната стая във ъгъла
Толкоз сив, некрасив и намачкан
При доставката ти ме беше излъгала
А хамалите бяха излезли във стачка

Аз съм просто кашон
И бавно се роня във влагата
На сълзи неизплакани от минали случки
Пакетиран, душата ми стяга се цялата
А сърцето е стегнато в мъничка бучка

Аз съм просто кашон
Тапициран със прах и с компромиси
Разпечатан, преровен, разграбен
Сбрах боклука ти в себе си, моя си
Но кашонът остана си празен

Аз съм просто кашон
Разтоварен във морга от спомени
Поразкашкан и крив и прашасал
Покрай мен наредени умират кашоните
И забравени в мрака мухлясват

Аз съм просто кашон
По погрешка доставен във склада
Тук живея кашонно - безболезнено-сиво
Но в картона се вгледай, той понякога страда
А на него изписал е някой: "Чупливо"...

..........................................................................................
..............................................................................................
..................................................................................................

Снимка БГНЕС

Бодливо

Годините тичат след мен
и всеки ден стават все повече.
Небръснат, рошав, смутен -
приживе превръщам се в спомен.

С бръснача останах на "ви"
и дръгна се сутрин, и плача.
Лицето ми сутрин кърви,
щом дръзна да хвана бръснача.

И тате, и дядо всуе
ме учиха как да се бръсна.
Обаче не ще и не ше,
лицето ми гладко да лъсне.

Със вид на изпаднал клошар
бодлив си останах навеки.
Бях малък, но вече съм стар
и свършиха всички пътеки.

С лепенки, с набола брада
пребродих живота небръснат.
Брадата ми днес побеля,
но пак е бодлива и мръсна.

Накрая ще вляза във тон,
привличащ девичите погледи -
балсамиран с одеколон,
ще ме избръсне бръснарят от "Обреди".

Смяна на етажа

Тихо пиукат
сред мрак апарати.
Системите капят
във вени гальовно.
По ням коридор
пак стъпки потракват
и миг композират -
нетраен, минорен.
В решетки прозорец
сковал е луната.
Леглото шепти
със скърцащи зъби.
Една диаграма
пълзи по стената,
а мракът тежи
от зловонно безмълвие.
И дните преливат се
в наниз от нощи,
еднакви и сиви -
подобно престилки.
Присмиват се -
колко си вече немощен
и годен си само
за сетно усилие.
Настъпи ли времето,
ще спрат апарата
и пак си свободен
от тази каторга.
Ти просто отново
ще сменяш етажа -
ще слезеш надолу
към моргата.