Заглавие без разказ

"Някои стихотворение за без заглавия.

Това заглавие е без стихотворение.

Всичко е извън това."

                    Кенет Уайт "Снежната утрин в Монреал"

Болеше го ... болеше го ... БОЛЕШЕ ГО!

После болката изведнъж изчезна. 

Отшумя като последната вълна върху гладката повърхност на езерото, когато хвърлиш камък в средата му. Отиде си. Чувството беше тягостно: изведнъж се почувства празен. Всъщност вече и не можеше да чувства. Просто - празен.

Опита се да извика болката. Дори усети носталгия по нея: тя поне беше НЕЩО. Нещо, за което да се хванеш. Нещо реално ... Опита се да извика мъката, омразата, ревността, отвращението и ненавистта, огорчението, безнадеждоността и похотта ... Нищо!

Опита се просто ... да извика.

После се събуди. Ужаси се при мисълта, че може да не е сънувал. Че всичко може да е истина - празен. Божичко, дано е било сън, каза си, а после УСЕТИ, че е УСЕТИЛ ужаса си и се отпусна.

Отново чувстваше!

Отново можеше да чувства, да се страхува, обича и мрази; можеше да плаче и скимти, да крещи и стене - отново!

Тя лежеше присвита до него, както винаги с лице към стената и тихичко дишаше. Внезапно ИЗПИТА ненавист към нея - как само спи, самата невинност - виж ти ! - спи и сънува розови сънища, докато той СТРАДА и СЕ ТЕРЗАЕ в прегръдките на своя кошмар ... Кучка !

Ах, кучк ! А той така я ОБИЧАШЕ! Беше готов да разкъса сърцето си за нея, беше готов на всичко, а тя спи! Господи, що за съвест имаше тя, що за чувства?! ЧУВСТВАШЕ ли въобще?

Божичко, защо точно тя?! Нима не и бе дал всичко? Не я ли ОБИЧАШЕ по своему? ОБИЧАШЕ я, по дяволите!

Ах, кучка! Защо го направи? Защо? ...

Той се извъртя неспокойно в леглото и пружините му запротестираха, поскърцвайки, докато той се намести отново, а до себе си усещаше топлината на крехкото и, стройно тяло, което излъчваше секс дори в съня. Спейки до нея, той ЧУВСТВАШЕ , че дори и така не я притежава, тя му бягаше.

Заслуша се в себе си, доволен че отново направлява чувствата си. Да, ето - МРАЗИ я ... но и я ОБИЧА, кучката ! РЕВНОСТТА му бе като пълноводен поток, който отнасяше и последните крехки останки от здравия му разум и той се остави изцяло на удоволствието от нея. Лежеше до нея и я НЕНАВИЖДАШЕ, ОТВРАЩАВАШЕ СЕ, МРАЗЕШЕ я и я ЖЕЛАЕШЕ до смърт.

Той тихичко изскимтя, ей така - за проба. Прозвуча ... ГОРЕСТНО. Жалко, че нямаше кой да го чуе. Изскимтя наистина майсторски. Усмихна се в тъмното.

Изглежда цялата им проклета връзка беше такава. През цялото време ставаха разни неща, но всъщност нищо не се случваше. Това беше връзка, в която недомлъвките бяха повече от откровените разговори, всяка подарена роза с дълга дръжка, си беше просто поредната роза с прекалено дълга дръжка и внимателно почистени бодли, а изпълнените с любов погледи - досадно присвиване на късогледите му очи ...

Сякаш доловила мислите му, тя простена тихичко насън. Погледна я, но не я докосна, за да я успокои. Тя отново простена. Той се ухили, но щом му дойде на ум, че стенанията и са резултат на поредния и похотлив сън, в който ДРУГИЯ я обладаваше брутално и неколкократно, дарявайки я с поредица разтърсващи оргазми, усмивката застина на лицето му. Усети как слабините му се присвиха и потръпнаха, настръхна целият.

Винаги ли щеше да бъде така?

Малко ли му бяха неговите страхове, съмнения, комплекси и паранои, за да се товари и с нейните ? Нима той нямаше нужда от обич, внимание и ласки ? Нима не се съмняваше ? Не се ли чувстваше и той самотен ? ... Майка му му липсваше. Никоя друга жена не го разбираше, така както го бе разбирала тя. Дори и в безпаметните мигове на върховна наслада, които напоследък успяваше да си докара все по-трудно и по-трудно, той запазваше дистанция и анализираше, сравняваше и сякаш гледаше отстрани гърчещото се под него яло - в напразното си желание Чудото най-сетне да стане ... Чудото все така не ставаше. Майка му все така му липсваше. БЕШЕ САМ !

Дори и сега - лежейки в леглото, притиснал напрегнатото си тяло към нейното, усещайки извивката на гърдите и в прегръдките си, той беше сам. Нощта напредваше, не му се спеше.

Жадуваше да го дарят с обич. Жадуваше да каже някому "обичам те". Жадуваше близост и онова мечтано, неназовимо състояние на съпричастност и взаимен покой, до което никога не можеше да се докосне ...

Тя отвори очи в мрака и го погледна. Гледа го дълго. После той мълчаливо се пресегна и погали това, което бе останало от нея след съня. Докосна я, след това отново я докосна, докато тя не започна да стене - поне този път бе сигурен, че не сънува ДРУГИЯ.

Искаше да я обладае грубо и болезнено, да я чука до припадък, така както си представяше, че я чука той, но вместо това я люби дълго и нежно, влагайки в тази любовна война, ти -ри-ри-рам, всичката страст и желание, които никога нямаше да изпита истински - никога, никога вече, с никоя друга - и макар и да не изгориха света, така както навярно го правеше Мариус Куркински, накрая тя изкрещя от удоволствие, впивайки старателно лакираните си нокти в гърба му: "Да! Да! ДА!", докато той запази хладно мълчание, достигайки самотното си, мъчително освобождение, от което в устата му остана единствено лек металически привкус.

Отдръпна се от нея; бе все така тъмно и студено / в четири сутринта астрономическо време, кой знае защо се сети внезапно той и това му се видя по-важно от всичко останало /, навън октомврийският дъжд дълбаеше с ледени пръсти плътта на нощта. Чаршафите влудяващо се бяха усукали в краката му.

Тя постепенно успокои дишането си, после доволно измърка и топлия и дъх го опари в тъмното:

- Обичаш ли ме, скъпи?

Той се надигна рязко на лакът. В гърдите му бушуваха неизказани чувства, сърцето му диво се блъскаше, главата му запулсира в подлудяващия ритъм на кръвта.

- Не! - радостно отвърна той и по вените му се разля облекчение, каквото не бе и подозирал, че може някога отново да изпита - Не! МРАЗЯ ТЕ, КУЧКО!

Извъртя се по корем, наляво, по-далеч от нея и щастлив, повтори, заровил пламнало лице във възглавницата:

- Мразя те ...

После заспа.

Тя остана занемяла, вперила невиждащи очи в мержелеещия се в измамната дрезгавина на утрото таван. Не плачеше.

Болеше я ... Болеше я ... БОЛЕШЕ Я!

После болката изведнъж изчезна ...

Любовни замени

"Първата целувка е вълшебна, втората-интимна, а третата-просто така,

  След което просто събличаш момичето,"

                                                          Реймънд Чандлър "Дългото сбогуване"

Всичко започна някак на шега, преди да стане болезнено,

-        Искаш ли да спиш с Шийла?- запитах го сякаш между другото, докато алкохолната мъгла се бе спуснала върху нас, както всяка втора вечер в последните няколко седмици, откакто бяхме открили текила бара.

-        Ами, да.- отвърна той и разбрах, че ще го направи, копелето. Внезапно почувствах някаква сладка болка, която се разля от слабините към сърцето ми, а кожата на тила ми настръхна.  Беше три часът сутринта.

Изчукаха се. В това време аз висях над водката си в един бар на две пресечки от квартирата му и си представях болезнено ясно как го правеха.  Беше отвратително.

-        Тъпо беше.- каза ми той след това, докато отново запивахме в текила бара- Тя е фригидна. Нали знаеш, че никога не бих изчукал гадже на приятел? Но след като ти сам пожела...

-        Нямаше смисъл - замислено рече Шийла, докато лежахме облечени в леглото и в общежитието, а аз безполово галех ръката и - Въобще не си го представях така. По радиото звучи съвсем различно. Не е същото, по дяволите!

Той беше местна радиозвезда. Беше още бивш боксьор, поет, рокмузикант и безпътно копеле с два ужасяващи брака зад гърба си и куп оплетени връзки с радиослушателки, които не му носеха нищо.  Беше може би най-добрият в града. Дори преди да пристигна тук преди година в търсене на себе си, Шийла ми беше проглушила ушите с него.

И ето ме сега - самият аз вече съм журналист, пиша първата си книга, намърдвам се бавно, но сигурно в местния хайлайф. Най-известният педал в шоу бизнеса ме сваля и ме кани да журиран конкурсите му за мис еди коя си; работя в най-добрия градски вестник и най-слушаното регионално радио, пиша за две столични списания; ходя по изложби, концерти, пресконференции и коктейли; превръщам се в литературна курва...

С една дума преуспявам. Това обаче не ми помагаше особено. Затънал бях в една безнадеждна любовна връзка, в която всеки беше някой друг и всеки беше с някой друг, а се точеше вече пета година. Дори не правехме любов. Държахме си ръцете, пишехме стихове един на друг и страдахме. И ето, че се стигна дотам, в една прекрасна вечер в текила бара, да го запитам като извратен идиот:

-        Искаш ли да спиш с Шийла?

Искаше разбира се, копеле с копеле. Май всички наоколо го искаха. Изведнъж реших да и ги дам. Всичките до един. Всеки, до който успея да се докопам...  и се окажеше, че не е обратен. Щяха да я чукат заради мен, а аз да мастурбирам чувствата си, докато не откача, не се убедя, че е курва или не се оженя за нея.  Бях тотално превъртял.

В разрез с професионалната етика, използвах връзките си на журналист.  Обадих се на барабаниста на една от посредствените местни рок групи, който се мислеше за голям музикант, бунтар и любовник.  Няколко пъти зад гърба ми я беше извеждал по рок клубовете.  Беше тъпо копеле.

-        Искаш ли да спиш с Шийла?- запитах го.

Направиха го в моята квартира /барабанистът наскоро го бяха изритали от общежитието и той ловко демонстрираше с това неподчинението си към системата, пред малолетните си обожателки, които го зяпаха в устата, всеки път, щом я отвореше/.

Докато го правеха, аз стоях заключен в банята и плачех, мастурбирайки.  Бяха по-шумни от стадо маймуни, мамка му.

-        Огън парче, мой човек!- светна ме след като свършиха барабанистът и шумно се изхрачи под масата в луксозното заведение, където го бях завел - Умира си за анален секс - опитай някой път. Ще ти хареса.

-        Много е груб. - сподели същата нощ Шийла, докато седяхме в стаята и пред телевизора, и се правехме, че гледаме филма. Даваха "Истински романс"- Напомня ми на бившето ми гадже - щангиста. Мисли си, че е достатъчно да те насини от мачакане, да те врътне в две-три пози и да ти пробие матката от лашкане, преди да свърши и да захърка. Виж къде ме ухапа.

Следващия си го харесах в бара под Университета. Стори ми се, че го гледа похотливо, запитах я, тя отрече и се реших. Беше висок, мургав задник с широки рамене под хавайската ризка, квадратна брадичка, небрежни къдри и проблясващи в чувствена многозначителна усмивка едри зъби, тип Освалдо Риос. Точно като за нея. Номера му взех от сервитьорката.

-        Искаш ли да спиш с Шийла?- попитах реторично.

Бавиха се близо пет часа. Щях да припадна, й в най-добрата си форма едва надскачах двучасов секс. Почувствах се зле.

-        Мда...- примлясна мечтателно Освалдо, щом се срещнахме на другата сутрин на чаша капучино и портокалов сок:  аз - смачкан и посърнал, с торбички под очите след безсънната нощ; той - сякаш току що е взел освежителен душ и е готов за следващите пет часа здраво чукане. Поръча по един малък Балънтайнс, нали аз черпех - Сладко гадженце, пич. Само да не ми се правеше на много умна. Не и трябва. Има си задник един път.  Цялата я изрисувах с устни, знаеш. Сладурче!

-        Лигльо.- заключи мрачно Шийла, когато се осмелих перверзно да повдигна въпроса - Цяла нощ ме близа, все едно съм сладолед на клечка. Как смяташ, дали петингът е купон? По едно време без малко да помисля, че освен един език, си няма нищо друго.

И рулетката се завъртя. Превърнах се в ловец с бурен сексуален живот от втора линия. Дебнех я и щом забележех, че проявява интерес към някого /мамка му!/, мигновено го свалях вместо нея. Изчукахме един перспективен студент-медик, черен манекен от Нигерия, който симулираше следване в България /"Прекалено му е голям, скъпи.  Болеше ме."/, новозабогатяла мутричка с три коли, нашумял актьор от Младежкия театър, двама полузащитници от местния футболен отбор,  популярен инструктор по бодибилдинг.

Превърнах се в сянка на самия себе си.  Отслабнах със седем килограма. Спрях да се храня. Само се наливах по баровете наоколо, докато нейде в съседство поредното копеле изживяваше вместо мен сексуалните ми фантазии с Шийла, и копнеех за мига, в който ще науча как е минал сеанса, колко време, по какъв начин, колко пъти... Сърцето ми се обливаше в кръв, което бе необяснимо за мен при положение, че бях в постоянна ерекция.

Мазохистичното воайорство ми се отразяваше зле. Накрая започнах да се изчерпвам. Вече не виждах подходящи обекти наоколо. Ето как една вечер се оказах в същия текила бар с брат и, с когото излизахме от време на време.  Реших да потърся помощ от него.

-        Искаш ли да спиш с Шийла?- отроних.

Помислих, че ще ме удари. Погледна ме с широко отворени очи и се приведе към мен. Изстинах.

-        Да!- прошепна той и очите му заблестяха - Отдавна... Само че... откъде знаеш?

Убедих я, макар и трудно. Седях в края на леглото, докато го правеха и държах ръката и. Свършиха четири пъти.

Същата вечер брат и се обеси на рамката на прозореца в стаята на общежитието.

Седя върху кофата за боклук в банята и, и пуша цигара от цигара. Не ми е леко. Май стигнах до задънена улица. Нещата отидоха прекалено далеч. Гледам извития и в чувствена дъга гол гръб и замислено изпускам дима. Той се издига в тясното помещение и лази в мътни дипли по огледалото,  Освалдо беше прав, мамка му: има страхотен задник. Вече втори час го разучавам - така, откровено предлагащ ми се, като никога досега, на една ръка разстояние, както се казва.  Но тръпката я няма. Всичко свърши.

Когато брат и се обеси, я удавих в тоалетната чиния. Не беше трудно - толкова е крехка. Изпитах най-зашеметяващия оргазъм в живота си, докато го правех. Главата и още плува във водата, косата и се стеле по плочките. По шантавия принцип на скачените съдове е подгизнала вече цялата и е потъмняла така, както когато през лятото излизаща зъзнеща от морето и се хвърляше в прегръдките ми; в посинелите и колене се е събрала малка проблясваща локвичка. Прилича на сълза. Гола е. Започна да ми става мъчно. Изглежда все още я обичам.

Запалих нова цигара.

Не трябваше да го прави и с брат си, кучката.  Не е много редно, нали? Всичко друго бих преглътнал, само не и това. Ето докъде ме докара, кучка извратена.

Докато пушех вглъбено, се замислих какво ли ще стане със сексуалния ми живот от тук нататък. Чудно, наистина. Май съм на път да стана моногамен.

Досмеша ме и се поусмихнах. Лекичко.

Все пак в стаята има мъртвец.

Камен Петров

Вселената замръзна за миг

 

Say your prayers little one, Don't forget my son

To include everyone, I tuck you in

Warm within, Keep you free from sin

'Til the sandman he comes, Sleep with one eye open

Gripping your pillow tight ...

                                            Metallica, Enter sandman

Вселената, Животът и Всичко Останало, замръзнаха за миг точно в 13,00 часа на 23 август 2012 година и нищо, разбира се, не беше 42, а нещо много повече и нещо доста по-малко, де факто обаче всичко. Разбира се, никой, освен мен,  не разбра за това – все пак не е изригнал вулкан, не е Фукушима, не е бомбен атентат в Бургас.

Просто в този миг моето момиче роди сина ни.

/Тя се казва Светла, а той – Камен, а Светът продължава да се върти/

13,00 часа на 23 август 2012 година – има-няма четири месеца преди края на Света, поне според древния календар на маите, показва справката.

Според моя персонален календар обаче това е едно начало на един живот. Една анатема на апокалиптичните прогнози на бъдещето. Е дно ново начало и един нов, наистина красив рев, който казва на целия обруган, замиращ, самоизяждащ се Свят: „Хей! Аз съм тук! И съм сега! И ме има! Здрасти! ААААААААААААААААААА!!!“.

 Ето, това е синът ми.

Крещи.

На колко от вас им стиска да го направят?!

Хех, мерси, ясно.

Синът ми се роди насред кризата, напук на всичко. Ще оцелее напук на всичко. Ще надживее малоумните правителства, шантавите цени, откачените прогнози, малоумния Нов Свят, в който се е пръкнал. Синът ми е млад, синът ми е силен, синът ми е взел от мен и от майка си най-доброто, което може да вземе, за да се изправи един ден срещу всичко това, в което днес се ражда /а то наподобява помийна яма, вони, и той не искаше да влезе в нея, о, как не искаше/, и да покаже, че не сме 70-те във Великобритания и лозунга NO FUTURE  на Sex Pistols не важи за нашия син – моят и на моята любима, днес.

Дали? Или?

Ще видим.

Факт е, че на 23 август, насред горещата и кризисна 2012 година, точно в 13,000 часа, на бял свят излезе и проплака поредното бебче в тази замираща държава и в този замиращ град. В случая – моето бебе и бебето на моята любов Све.

Питате ли се – има ли смисъл?

Питате ли се – докога?

Питате ли се – кой и защо и как?

Едно мога да ви кажа – не ви трябва упойка, за да прескочите това, което прескочи моята любима в родилното. Не ви трябва да сте слепи, за да се спънете в ямите на ежедневието. Не ви трябва да сте роби, за да възстанете за това, което обичате, в което вярвате и за което бихте умрели.

Аз бих умрял.

За сина си, който се роди напук на всичко.

За майка му, която го износи напук на всичко.

Заради всички като мен, които продължават да вървят нанякъде /напред ли?/ напук на всичко.

Ако пък вие самите не смеете да направите нищо от тези неща, просто си пуснете плейъра и вместо обичайната чалга на ежедневието, си пуснете нещо на U2, примерно  With or without you. Ако ли не, пуснете си Doors , върши работа.

А аз ще отида да видя любимата си и сина си.

Те са моето бъдеще. Моето настояще, минало и всичко. Моето аз.

А вашето?...

Я го потърсете, а?

Хей!

 

23 август 2012 година

13,00 часа

Русе

 

P.S. Обичам ги. А вие кого обичате?