Синът ми пита

Днес синът ми пита - тате, защо умират деца?
Днес синът ми пита - тате, защо изобщо се раждат децата?
Днес синът ми пита - тате, защо момичета на 12 раждат?
Днес синът ми пита - тате - защо всички улици са в дупки?
Днес синът ми пита - тате, защо никой никога няма пари?
Днес синът ми пита - тате, защо никой не се усмихва на никого по улиците?
Днес синът ми пита - тате, защо бате, леля, баба, чичо и останалите живеят в чужбина?
Днес синът ми пита - тате, защо 23 деца ги отровиха в детската градина?
Днес синът ми пита - тате - защо хората гърмят с бомби?
Днес синът ми пита - тате - защо не те обича мама?
Днес синът ми пита - тате - какво е Азис, силиконови бомби, амфети и чалга?
Днес синът ми пита - тате, защо живеем на морето, а не ходим на плаж?
Днес синът ми пита - тате, защо тази бременна жена проси пари на светофара?
Днес синът ми пита - тате, защо е срамно да си имаме ГЕРБ?
Днес синът ми пита - тате, защо всички плажове са мръсни и скъпи?
Днес синът ми пита - тате, защо има бездомни кучета и бездомните кучета ги убиват?
Днес синът ми пита - тате, защо умират хората при катастрофи?
Днес синът ми пита - тате, защо умират хората без катастрофи?
Днес синът ми пита - тате, защо този чичко полицай ти поиска 50 лева, а ти - мама му?
Днес синът ми пита - тате, защо нямам нови играчки?
Днес синът ми пита - тате, защо никой не се усмихва по улиците?
Днес синът ми пита - тате, защо нямаш работя и нямаме пари?
Днес синът ми пита - тате - защо имаш работа, а пак нямаме пари?
Днес синът ми попита - тате, какво е рак, инсулт, инфаркт и това, дето му викат "да те еба майката"
Днес синът ми пита - тате, ТОВА ЖИВОТ ЛИ Е ИЗОБЩО?
/а синът ми още няма 4 годинки/
Най-сетне отвърнах на сина си - НЕ ТАТЕ, ТОВА НЕ Е ЖИВОТ, ТОВА Е БЛУС...

40 дни: Протестната далавера на баба Свобода

Ко кайш, баби? По-силно викай, че от крясъците на кафеджиите прад Парламента нищо не чувам.

Какво искаш? Знаменце, маска, камък, яйце, домат?

Нищо, кайш?! Че как тъй нищо?

Аз съм тук да въртя алъш-вериш с кафеджиите, не да се намирам на приказка... То и без туй тез протести са една голяма далавера, що покрай тях да не завъртя и аз една малка, моя си, викам си и ей ме на...

А, от джурналята, кайш, си бил, вестникар. От РусИ, а?. Ми, убаво...

Аз съм от Видин, баби, от Западналата България, както викат унуките. Баба Свобода ми викат. Отворила съм тука на жълтия калдаръм зад Опашката на Коня таз сергийка от има-няма 40 дни, амин, да изкарам някой лев покрай кафеджиите пред Парламента, чадо, че немотията голяма извън таз пуста столица, дет все растяла, пък не стареела - не като мен, баби...

Иначе туй - БСП-та, ДПС-та, СДС-та, ФБР-та и останалата дивотия, виж, не отбирам много-много от нея. Иначе за герберите знам туй-онуй, щото у дома у градинката насаждах чат-пат гербери, ама нещо много оклюмаха и се разсъхнаха напоследък, за нищо ги не бива, чадо, затуй спирам им кранчето и на тях...

Както вика унуката... чакай да си извадя бележката и очилата аз... Та вика унуката, тука тъй журналята като теб всеки ден показват "красотата" на туй, дет му викат, "протест" и сърцати революционери някакви в Софията, пък нас от провинцията кучета ни яли... София не е България, чедо, ама и България въобще не е София... Унуката вика - чакай да зачета -че по някаква там оперативна програма „Региони в растеж” Софията ще прилапа 600 милиона, пък Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Плевен и Благоевград ще получат трохи, за нашия Видин да не говорим - оттам вече се разбягаха и клошарите и бездомните пседа, баби...

Чак ви се чудя на акъла на вас от РусИ, как траете още тази работа и като защо не фъргате и вий там домати по кметството ли, по областната ли, по не знам какво, докато софиянци хем папат всичките пари, облаги и магистрали, хем стачкуват тук всеки божи ден - за кой дявол, да им се чудиш на пипето и на тях...

Вий само се вдигнете там покрай Дунава и веднага ще отворя един филиал на сергийката, да захранвам, дето има една дума, местната русенска дававера покрай мойта...

Та затуй ви се чудя на вас в РусИ що си трайте и нищо не прайте. Имате си даже Статуя на Свободата, пък тука тъй на - на жълтия калдъръм пред "Съединението прави силата" изонзи ден една такава "свобода" се беше разпищолила и си вееше циците пред всички, че уж народа водела... Затуй наред с другите нещица, дето ги продавам от сергийката на кафеджиите, вече продавам и сутиени, че Свободата да си покрие срамотиите следващия път, щото - нали - то ясно кой кого води и кой кого яха на тез пусти протести...

Абе, пусти-непусти, поне изкарвам за хяба и киселото мляко покрай тях, че то пенсията ми колкото за Бог да прости, Баби... Кафеджиите и хулиганите вече 40 дни си правят ей тука на разни флашмоби, харлем шейки, хепънинги-мепънинги и не знам кви дивотии, че чак на цирк и театро мяза, не на протест някакъв, докато в същото време държавата цикли, а аз си въртя далаверката със сергийката, де да ида...

Ей на кво продавам - сам виж, чедо...

С домати и яйца започнах търговийката пред Парламента, щото нали модерно да ги фъргат кафеджиите по политиците напоследък. Пък и у Видинско изкупните цени и на доматите, и на яйцата паднаха даже по-бърже, отколкото Фидосова изпадна от Парламента...

И камъни им продавам на завалиите - автентични, истински, от крепостта Баба Вида дето се къртят от неподдържането, щото гледам - копат тук павета, не стига материала да мятат по Народното събрание и мерцедесите. Скоро, викам си, като на Шипка и телата на падналите ще замятат, та тъй - камъни домъкнах с влака, макар че то от Видин до София един влак, един път - да не ти разправям - тоз Дунав мост 2 нахалост го направиха - никой не ще да си троши ТИР-а натам...

Тъй стартирах, чедо малък частен бизнес покрай кафеджиите пред Парламента, ама пустия бизнес за 40 дни много се разрастна и викам да взема пък да го разширя, семеен бизнес да направя. Почнах началото на юни с една масичка на Опашката на Коня, па виж сега - цяла сергия вече имам и двамата унуки помагат /временен преместваем обект била сергийката, викат/, че и онуй... как му викаха... асортимента де - се разшири, пък аз съм стара жена, непопдържана, с калпава пенсия, нямам сили веке, чадо...

Сега продавам на кафеджиите и други нещица, полезни за туй, дет му викат днес протест. 

Продавам им трикольори - малки, големи и още по-големи. Шъткам им готови плакати /унуките ги сглабят на компотера у дома/, маски с дупки на очите за онез там - провокаторите, че и червена боя у флакони, досущ кръв истинска, да се мацат по празните кратуни, уж ги налагала джандармерията... Даже кирки им продавам, чадо, да си къртят павета на воля и да ги замятат по депутатите, без да си скършат хубавия маникюр... Туй свирки, дрънкалки, тъпани и гайди, дудуци и вувузели - купуват, та се късат, като улави направо... При кафеджиите много ми се харчат тези дни и кафето /нищо, че е турско, на джезве варено/, айрянът, баничките, тутманикът, туй-онуй... Тез вагабонти даже, казват, се броели сами себе си, по празните кафени чашки и ги събирали след всяка баталия пред Парламента, ма туй за мен пак далавера. Минавам след тях, събирам ги, премивам ги, пък на другия ден, като се съберат и пак затворят движението у центъра, пак им ги препродавам барабар с турското кафе, тъй че не знам какво броят и как си хващат бройката, нещо не е наред цялата тази работа...

Чакай сега малко, че имам клиент, я кирка ще купи, яа кора яйца, я маска...

Тъй... и от тоя балама изкарах някой лев, ама 40 дни ми се увидяха направо, чадо, до ей тука на ми дойде... Далавера - далавера, ама не може все така... Стара съм, обезверена и уморена - като повечето народ по таз нашта измъчена българска земя...

Ма накрая ще им тегля на всички една майна, ще си скатая сергийката, ще им покажа среден пръст и на кафеджиите и на политиците и си отивам у дома във Видин, в Западналата България, дето вика унуката, там да чакам края. И моя, и на всичкото...

Камен Петров

Право на глас…

 Измина седмица от злощастните и злополучни предсрочни парламентарни избори. Някои спечелиха, някои загубиха, президентът вече определи и дата за свикването на новото Народно събрание. Някои гласуваха на 12 май, някои - не. Аз съм от последните. Имам предвид и в двете категории - хем загубих, хем не можах да се вредя да гласувам, че да вдигна поне малко пустата му никаква избирателна активност. Не че не исках да дам вота си, да използвам конституционното си право на глас, напротив. Вярно - не знаех ЗА КОГО, щото то настана една такава селска мешавица, ама знаех че трябва и знаех СРЕЩУ КОГО.

Настана денят, слънце изгрее, предизборни плакати обсипаха европейския град.

Взех душ, теглих една контра, навлякох новите си /секънд хенд/ дрехи и тръгнах към изборната секция с лична карта в джоба и електорален трепет в душата.

Да, ама на стъпалата ме спря тъмен субект с табелка "Застъпник" на ревера, дръпна ме настрани и ми тикна 50 кинта в малкото джобче на дънките.

- Не гласувай!- изсъска в ухото ми - Да бойкотираме вота!

После изчезна.

Изчезнах и аз към близкото барче. Изпих две-три бързи водки, налети в кафяна чаша заради временно въведения по изборите сух режим, и платени от рушвета, после изчаках типа да се разкара и пак се запътих към заветната урна.

Там ме пресрещна друг тъмен субект с табелка "Застъпник" на ревера, дръпна ме настрани и ми тикна 50 кинта в джобчето.

- Гласувай с номер еди кой си!- изсъска в ухото ми - Само така шъ съ упрайм!

После изчезна.

Изчезнах и аз във вече любимото предизборно барче, да обърна още две-три бързи и да премисля. Премислих и пак тръгнах на зиг-заг към секцията, но от водките ли, от калпавата инфраструктура ли, изкълчих си глезена. Как да е, криво-ляво се добрах до входа, но там - изненада! - нямаше подстъп за инвалиди. Все пак двама едри мъжаги с табелки "Застъпник" на ревера /слава Богу, не бяха от онези - "моите"/, ме завлякоха някак пред урната.

Тъкмо ми дойде реда /то не че имаше опашка/, и се скапа ксероксът.

Застъпниците масово се изнесоха пред изборната секция да пушат и да скучаят, а електоратът остана тъпо да виси. Една баба припадна. Някакви зашляпаха карти. Час и половина дойде техник и закърпи ксероксът.

Дойде и моят ред най-сетне да взема в ръце жадуваната бюлетина… Такава обаче, оказа се, просто нямаше. "Бюлетините свършиха", обяви злорадо някой и застъпниците масово се изнесоха да пушат и скучаят, а електоратът остана тъпо да виси. Роди се бебе. В тъмната стаичка се завихри кратък семеен скандал. По едно време се появи функционер и довлече два чувала прясно отпечатани бюлетини.

Пак се наредих на опашката и тъкмо ми вземаха вече данните от личната карта, една от застъпничките вдигна звънящия си телефон, слуша за малко, после пребледня, подбели очи и изквича: "В изборната секция имало поставена бомба!". Този пък се изнесохме всички вкупом - и застъпници, и електорат - хем на бегом, и останахме навън да пушим, докато ченгетата и пожарникарите направят оглед, ама по-далеч, да не вземе все пак нещо наистина да гръмне.

Не гръмна, тъй че за пореден път се наредих на опашката.

Редът ми дойде, но заедно с него дойде и един небеизвестен кандидат-депутат, а с него и куп журналя с камери, фотоапарати, диктофони и касетофони. Заплющяха светкавици и въпроси, кандидатът за всенародна любов се пъчеше и дрънкаше заучени фрази, а в тарапаната някой ми пъхна в дланта някакво картонче с късметче. Изтрих го с надеждата отдолу да излезе печалба някой и друг лев, защото съвсем го бяхме закъсали с жената и затова гласувахме, но се показа само номерът на бюлетина еди коя си. За нея даже не ми бяха мушнали петдесетак.

Хвърлих я на земята и целеустремено пристъпих напред, протягайки личната си карта към застъпничката, като осъден на смърт към палача. Палачът обаче само си погледна часовника и удари кепенците: "Съжалявам, но изборният ден приключи. Опитайте си късмета отново след 4 години!". После застъпниците ни избутаха дружно навън, а на вратата се разминахме с едни яки момчета с кожени сака, които отвориха урните, извадиха бюлетините и им устроиха импровизирано аутодафе. После отново напълниха урните от натъпканите чували с надписи "MADE IN KOSTINBROD", отново запечатаха прозрачните кутии и опрашиха с мръсна газ с два черни джипа, от тези големите.

Та така. По-късно научих кой спечелил, кой загубил, кой патки пасе. Беше ми изглежда все тая, попретръпнал съм вече явно на всичко. Сега обикалям и късам предизборните-следизборни плакати на разни партии, които ми плащат на парче без трудов договор за тази работа, защото - казват - глобата била от 1000 до 5000 лева, ако не си почистиш навреме партийната агитация от дуварите, а това по закон трябвало да стане още в сряда, пък днес е събота.

А и отдавна вече нямаме воля за нищо...

Камен Петров

ВОТ ТЕБЕ - 2013

Изборът в живота винаги е бил трудно нещо.

Изборите в България обаче почти всякога са кристално ясни. Казват ти за кого да гласуваш и или го правиш, или не. В противен случай - нали… така че, едни дърпат конците, едни раздават десетолевки и кебапчета, едни подправят бюлетините, едни бият, заставят, изнудват, заплашват, печелят…

Обикновено това са властимащите. А причината е една и е логична - просто всички репресивни, медийни и законови лостове все още са в техни ръце. И те са твърдо решени да ги използват в името на следващия мандат. И следващото лапане.

Та, да си дойдем на думата.

Идат поредните избори, братя.

Наближават със страшна скорост, като кортеж на министър председателят по поредната нова магистрала. Пази се, народе, вардаааа!

Иде лятото, идат и парламентарните избори.

Затова и моментният държавен апарат е впрегнат в нечовешки ПиАр, строи магистрали като луд, реже лентички на нови обектчета, сякаш са спагети, ораторства, приписва си заслугите на предни правителства, прехвърля вините си пак на тях, изработва компромати и си мие ръцете от други компромати, копае първи копки и харчи държавни пари, тоест нашите, на данъкоплатците.

Само че като се пънеш прекалено много, а не си разбираш от работата, стават и издънки. Лъснаха поредните дивотии на кабинета покрай незаконното строителство в Несебър, Иракли и Емона. Чалгата лапна 2 милиона европейски пари, вместо да построят с тях две-три нови детски градини, да ремонтират едно-две училища, да подпомогнат майките или пенсионерите. Майките пак останаха с унизителните 35 лева помощи, пенсионерите отново го духат, спортът, културата и изкуствата са в девета глуха, за здравеопазване и образование да не говорим. Синът ми тези дни става на 4 годинки и отсега учи физика, химия, биология, астромония, алгебра и геометрия, щото чичко бойко го иска на училище наесен. Да го учи на ум и разум? Или да му промива мозъка от малък и да му открадне детството? Дъщеря ми е само на 3, но ме пита "Тате, какво е силикон, какво е цици, кой е чичко Митю Пайнера и защо е по-богат от теб, с твоите две висши?". Жена ми три пъти катастрофира по магистралите, щото набързо ги строят и то от магистрали, вика, не останали ниви, и поля, и градини, и гори, и езера. А Черно море застроено, все министерски парцели били май. Бичи здраво чалга, нали и дадоха 2 милиона. От друга страна рапъра Мишо Шамара го размотават по ченгеджийниците, че пеел за бялото, зеленото и червеното. Мила татковино, ти си земен рай…

Земен, неземен, не знам, знам само, че в нивата в последните четири години растат само бурени и плевени, предимно гербери и производните им. Затова и през лятото ще лежа на плажа, няма да гласувам.

Ако пък гласувам, знам за кого НЯМА да си дам гласа, макар още да не съм наясно за кого ЩЕ го дам.

Пък и не смея да вляза сам в тъмната стаичка, щото знам ли кой ще ми застане изотзад. Сигурно ще е як. И ще е я бивш милиционер, я бивш пожарникар, я цялата охрана на кортежа.

Затова, както казват братята руси - ВОТ ТЕБЕ - 2013. И ще им го покажа.

С пръсти.

Щото явно всички са и без това неграмотни…

П.П. Тази събота, 19 януари, 2013 година, на Доган си му спретнаха един сластен кьорфишек като от турски сериал или като от българско НСО, на кой му пука. Затова е този послепис. На който му се смее - да се смее, на който му се плаче - да си плаче. Все тая. В тази бананова република майтапите са толкова големи, че човек трудно може да ги обеме адекватно. Смях в залата пленарна...