Грозният край на Камския или „Варна, морето, сините вълни“

Покойният с част от опечалените, с доктора, дилъра, пожарникаря и куция пиян китаец...

Немеца подготвяше Камския за мозъчна трапанация.

Със същия успех можеше да го подготвя и за трансплантацията на черен дроб, за операция на перфорираната язва, за интервенция върху рака на простатата, за вадене на увредената жлъчка или за сложна черлюстно-лицева операция, която беше повече от наложителна, както от няколко години показваше огледалото.

Немеца обаче знаеше, че в медицината като секса нещата се правят едно по едно и хладнокръвно заложи на трапанацията след като се консултира с врачка.

Докторът интубира, инфилтрира, дезакаризира, колабира, абсорбира, хидратира и дезактивизира пациента с мощни помощни средства, тип опиати, някои от тях дори законни.

Пациентът обаче не поддаваше.

Нито умираше, нито се поддаваше на упойка, нито изтрезняваше, защото определено беше пиян като свиня, когато го домъкнаха с линейката в Бърза помощ в 3 сутринта.

Камския надигна глава от хирургическата маса и завалено рече:

- Докторе... Немец... Какво правиш с мен, брато...

- Оперираме, приятел. Спокойно. Скоро ще дойде и Чувито санитарят да помогне.

- Ама. Аз съм за психиатрията, бе човек. Не за тук.

Немеца веднага му шибна нови конски доци диазепам, ксанакс и лексотан, дано копелето най-сетне зи затвори плювалника и миряса.

Той обаче не мирясваше.

- Докторе, чувствам се някак обременен... завалено профъфли той и Немеца веднага разбра, че ще зареже проклетата трапанация, от която нищо не разбираше, и ще се заеме със сложна акушеро-гитекологична намеса, което беше и основната му специалност, освен че беше и личен лекар на този и онзи.

Сега като се замислеше, пациентът наистина беше странно подут в корема, освен че имаше подпухнало от пиянство лице и надебелял от денонощно стоене пред компютъра в качеството си на журналист. Всъщност изглеждаше странно бременен, а би трябвало да е мъж. Все едно износваше най-малко тризнаци, че и повече.

Странно...

Немеца замислено се почеса по брадичката, макар да нямаше брада, защото беше кьосе.

Помнеше, че в училище Камския беше слабичък, да не кажем откровен слабак, а сега изглеждаше като тритонен камион с лек проблем в диференциала.

Явно наистина беше забременяло копелето, дори не му се мислеше точно как.

Зае се с професионална вещина със странтата операция, подпомаган от Чувито санитаря.

Първият плод се подаде и Немеца само дето не припадна.

От бременния Камски изскочи като тапа от бутилка Джофата и изврещя.

Средващите започнаха да изскачат един след друг и да циврят, след като ги потупаше по дупето и прережеше пъпната връв, която поразително приличаш е на коноп, да не кажем канабис.

Един след друг, Немеца извади от търбуха на вече упоения Камски още няколко плода – изскочиха Сакина, Токина и Камбето. Последният обаче заседна. Оказа се, че е Деблия Весо и е прекалено едър за майката... пардон – таткото.

Немецът хвана Весо за главата и започна да го дърпа, лашка и джаска, но проклетото нещо не излизаше и не излизаше.

В това време Джибака, който от известно време се прокрадваше с лукава физиономия из болницата, внезапно спря тока в отделението, както открадна от раз цялата елинсталация барабар с бушоните.

Настъпи мрак. Весо врещеше. Родилката... пардон – Камския пъшкаше.

Покойния с паднало ангелче...

С обигран професионализъм, Немеца реши проблема като запали свещ и я залепи на оплешивялото теме на Чувито санитаря, после му нареди да стои мирно.

В това време обаче Джибака се прокрадна и коварно задигна всички хирургически инструменти, спринцовки, клещи, триони, скалпели и прочее садистичен инвентар, после отпраши към Румъния, където щеше да ги продаде на черния пазар с помощта на адвокат Калчев.

Немеца продължи да се бори геройски с голи ръце.

Най-сетне измъкна Весо с едно звучно „пльок“, Весо се разрева като бебе, Чувито и той се разрева, защото свеща му пареше, а пациентът сдаде богу дух, мама му стара.

Немеца нямаше време на фалшива скръб, тъй като внезапно се сети, че по-рано е виждал в хирургията Весо и тогава той лежеше в леглото с отхапан от зъл кубратски крак чак до кръста и смучеше валериан. Тогава му решиха проблема, тъй като откриха в тоалетните някакъв куц пиян китаец с прякора Джофата и набързо му ампутираха един от краката, не помнеше кой, за да го присадят на Весо и да го върнат спешно в редиците на НСО.

Какво правеха сега и двамата обаче в търбуха на Камския, барабар с Токина и Сакина, си оставаше загадка.

Както и да е.

Мъртвецът беше измит и избраснат, в което според Немеца вече нямаше особен смисъл, а останалите сформираха спонтанно Оркестър за сватби и погребения, макар и без Горан Брегович и засвириха над смъртното ложе протяжно, тъжно и фалшиво Реквиема от Моцарт.

Сакина по традиция дращеше по цигулката, Весо по настояване на покойния маестро Иванджиков надуваше тубата, Токина по погрешка изтрака на пианото Котешкия марш, а Камбето поддържаше ритъма като удряше нунджаките едно в друго, но все го докарваше на „Варна, морето, сините вълни“...

Кетърингът за траурната служба в болницата беше любезно осигурен от Камбето, Джофата даде малко домашен суджук, Сакина донесе Джако и кола, а Токина мед, така че купонът беше осигурен и гостите се поразвеселиха над трупа, който вече изпускаше странни звуци, пукания, шльокания, подпръдвания и всякакви миазми, докато белите червеи вече тръгваха да се включат в папането и пийването.

Отстрани стояха кротко Красито, Танелчето, Танчето, Снежито, Маргото и Зорка и безутешно ревяха като след двойка по география, тъй като приживе до една бяха смъртно влюбени мъртвеца, макар и само в 6-ти клас.

На прозореца незнаен пожарникар кой знае кога и как беше подпрял стълба и също ревеше като момиче, макар по-късно да се узна, че е възрастен мъж с две деца и е шеф на пожарната в Разград.

Липсваше само Малкото Паце, но така или иначе по-късно той сигурно щеше да купи болницата и да отвори СПА център тук.

После – съгласно последната воля на покойния, тялото му беше изгорено в миникрематориума на болницата.

Тленната прах на Камския беше завряна в урна и Весо я понесе като най-як към последното убежище на вечно търсещия дух, амин.

Последното убежище беше морето.

Последното работно място на Камския и пътя му към Вечността...

Качиха се на раздрънкана гемия, която гордо носеше името на лодка за разходка „Климтернеста 11“ и която едва изтържа тежеста им, особено тази на Весо и се отправиха към открито море пред Варна.

Когато стигнаха отвъд фара на нос Галата, пияният капитан пусна котва и последната церемония биде извършена.

Весо застана с урната на носа на гемията със сълзи на очи, защото му лютеше от соления морски бриз, а на кърмата Сакина отново заскрибуца на цигулката Реквиема на Моцарт, също плачейки, защото той пък имаше страхотна морска болест и му се драйфаше Джако и кола.

Останалите на борда също ревяха със сълзи – най-вече заради разводи, несподелени любове, дългове към банки, просрочени кредити, невярни жени, откраднати коли и прочее дивотии, които вече не касаеха Камския.

Той скочи от урната в морето и заплува смело към Вечността, макар да не умееше изобщо да плува и да се страхуваше до смърт, че може като нищо да се отдави, отделно от това, че фече де факто и де юре беше мъртъв за света и дробовете му не работеха...

Амин!