Весо
беше известен в определени среди най-вече
като Васката, но засега беше в относителна
безопасност, тъй като този компрометиращ
факт беше известен предимно на един
засекретен агент, законспириран вътре
в пчелен кошер нейде край Тетевен или
Тутракан, това никой не знаеше точно,
дори и президента.
Кодовото
име на агента беше просто Токина, но и
това не беше сигурно, а историята на
неговата диверсия бяха безвъзвратно
загубени при реформите в Българската
армия, от която де факто накрая нищо не
остана, освен Каракачанов.
Както
и да е.
Шефът
пак ме извика.
- Виж
сега, малкия, отново влизаш в ролята на
инспектор Петров. Знам, че вече ги няма
ЩАЗИ, Гестапо, КГБ, а може би дори ги няма
и Мосад и Секуритате, ама това никой не
го знае със сигурност но тази задача е
важна. Искам да слезеш до дъното. Като
казвам дъното имам предвид дъното.
Тинята. Там, където акат и пишкат рибките
в аквариума. Ясен ли съм?- рече Големия
Тони, който беше големият шеф на малкия
провинциален вестник.
Слязох
на дъното при тинята какво да направя.
И аз
трябваше да ям и да си получавам заплатата.
От
тинята изплува Весо/Васката.
Всъщност
не изплува.
Стоеше
си там като скала, обвита във водорасли,
защото той още от малък си беше голям и
лесно изпъкваше.
Вдигнах
очи към него и тежко преглътнах.
- Ъъъ,
здрасти.
Човекът
очевидно беше под прикритие, но дори и
без 7 часа разлика виждах с просто око,
че няма как да се слее с околната среда
от нискорасляци, в която – уви – явно
успешно се вписвах и аз.
Той
беше като скала, ние като миди.
Явно
затова му викаха Весо, а после и Васката.
Не
знаеха какво да кажат.
Весо/Васката
държеше в скута си огромен черен паяк
и го галеше.
Баси,
викам си, това е тарантула, няма начин.
-
ВИЖДАШ ЛИ ГО ТОВА ДРЕБНОТО?- с гръмовен
глас викна той.
-
Ъъъ... Бе да, видях го. Няма как да го видя.
Това си е направо шибано огромен космат
паяк от марката Тарантула. Само по
телевизията съм виждал такива.
- Е,
ГЛЕДАЙ СЕГА ТОГАВА...- каза той и го глътна
на една хапка. Дори не се оригна.
Вижте
сега, това беше наистина чудовищна
хапка, все пак паякът сигурно тежеше
поне 3 кила, дори и обезкостен, а не беше.
Плюс
това беше отровен!
- ТОВА
ДРЕБНОТО МЕ УХАПА. ПО КРАКА.- допълни
Весо/Васката, докато аз тихичко припадах
в основата на скалата, сред водораслите.
После
се свестих.
- НИЩО
МИ НЯМА КАКТО ВИЖДАШ.- рече той и да, хм,
очевидно беше.
- ГЛЕЙ
СЕГА, ПОЗНАВАМ ТЕ ОТ НЯКЪДЕ, ПОЗНАТ СИ
МИ ПО ЕДИН СТРАННО НЕПРИЯТЕН НАЧИН. КОЙ
СИ ТИ?!?
- Ми,
инспектор Петров от Икономическа
полиция...
-
ЛЪЖЕШ, ДРЕБЕН. ТИ ЛИ БЕШЕ ДЕТО ПОДАВАШЕ
ЛИЧНО ПОКАЗАЛКАТА НА ДРУГАРКАТА СТОЯНОВА
ДА МЕ ШИБА ПРЕЗ РЪЦЕТЕ?
- Ми...
- ЯСНО.
ТИ ЛИ МИ ПОДСКАЗВАШЕ ГРЕШНО ПО ГЕОГРАФИЯ?
- Ми...
- ТИ
ЛИ МЕ УЧЕШЕ В ГОРАТА ДА ПУША ВРЕДНИ
ЦИГАРИ И ЗА ЦЕЛТА ГИ КРАДЕШЕ И НИ БЕШЕ
ДИЛЪР С МАЛКОТО ПАЦЕ?
- Ми...
- ЯСЕН
СИ МИ. ТИ СИ ОНЗИ ЗАДНИК КАМСКИЯ –
ОТЛИЧНИК, НАТЕГАЧ И СЛАБАК.
-
Ама...
- МЛЪК!
СЕГА САМО ЩЕ СЛУШАШ. ТИ РОВИШ СЕГА ТИНЯТА
НАОКОЛО И ВДИГАШ МЪТИЛКА, НО СЪДБАТА ТИ
СКОРО ЩЕ СЕ РЕШИ.
- Ама
как...
- ТОВА
ЩЕ ГО РЕШИ ОНЯ НАШИЯТ СЕКРЕТЕН АГЕНТ С
КОДОВО ИМЕ ТОКИНА, КОЙТО ЖИВЕЕ ОТ 7 ГОДИНИ
СКРИТ ПОД ПРИКРИТИЕ В ЕДИН КОШЕР НЯКЪДЕ
КРАЙ ТУТРАКАН ИЛИ ТЕТЕВЕН, НЕ ПОМНЯ
ВЕЧЕ. АЗ КАЗАХ.
Ето
така накратко се оказах забутан в село
Царев дол, а човек с ямурлук, ловна пуша
и няколко пищова и ножове ме гонеше из
полетата в компанията на овчарското си
куче.
Но
това е една друга история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар