Булката беглец или защо Красавицата се превърна в Звяра

Иванка сграбчи Джофата в мечешка прегръдка и го разцелува с лигавите си устни.

Звукът беше такъв все едно пияна баба месеше кисело тесто.

Джофата се гърчеше в яките лапи на булката си, но тя не се даваше, плюс това беше по-яка, отколкото можеше да предположи.

- Вхх... Трксъъъ... Упрбхрррр...- изграчи Джофата.

- Кукличката на кака. Ще ти плета терлици, ще ти мачкам гърба, ще ти народя дечица- гальовно му отвърна Иванка и му пусна език чак до гърлото.

Джофата припадна съвсем не по мъжки и то баш в първата си брачна нощ след сватбата.

Историята всъщност далеч не почва така.

По-вероятно е това дори да е краят и.

Историята започна, когато сводника на Джофата – неговия авер, съученик и събрат по чашка Камбето, ги сватоса на бърза ръка с Иванка навръх именния и ден.

Сводникът засипваше от известно време Джофата през интернет със зарибявки за тази неземна красавица. Обясняваше му каква е, на колко е, какво работи, колко деца има. Почна да му праща и снимки, а Джофата само пъшкаше в чата: „Аххх, кукла!“ и „Аххх, красавица!“.

Проблемът обаче, поне за всички приятели на бъдещия жених, които следяха тази мелодрама през чата, беше, че Джофата както и да го погледнеш, си беше кинта и двайсе, имаше изкуствени стави и живееше в далечна Бурса, където със спортно темпо редуваше пиене и спане, докато Красавицата беше в Пловдив.

Накрая Сакина му намери цаката:

- Споко, пичове. Аз и без това съм известен с това, че вечно се губя по пътищата на Европа и от Амстердам до София стигнах на оверлог, така че няма проблем. Ще скоча до Бурса и ще домъкна младоженеца до Пловдив ако трябва и насила, щото тренирам и съм як.

Така транспорта беше решен, а останалите се заеха с подаръците.

Камския беше набутан здраво от Камбето за кръстник, затова обеща на сватбата да домъкне и две малки циганки от село Медовене.

Весо нарече на младоженците един Трабант, който изпрати като пратка по Еконт.

Токина щеше да подсигури мед и домашна ракия.

Кабмбето пък, като изтъкнат пловдивско-кубратско-варненски сводник, щеше да подсигури терена, стая за една нощ в близкия бардак, както и кетъринга за купона.

Така церемонията беше задвижена.

Както се зарече, Сакина домъкна от Бурса младоженеца, който риташе и врещеше като заклано яре, тъй като религията му на правоверен мюсюлманин му пречеше да квичи като заклано прасе, а Аллах му беше свидетел, че точно това му се искаше да направи.

Трабантът беше доставен пред ресторанта за сватбата, опакован в розова панделка, а багажникът му беше пълен с мед и ракия от Тутраканско.

Двете циганки от Медовене се натискаха и кикотеха на задната седалка.

За всеки случай за церемонията бяха повикани едновременно и поп и имам, а наблизо дебнеше като резерва дори един равин.

Тъй като младоженеца твърдо се противопостави на идеята да викат Металика, за да свирят на живо пред гостите, поканиха един цигански оркестър, който от сутринта дънеше вечни евъргрийни на българския поп фолк като „Тигре, тигре“, „Дърт Козел млада върба лющеше“, „Бял Мерцедес“ и „Радка пиратка“.

Младоженеца живна като чу тая вълшебна музика. Живна дори още повече като люсна четири пъти по 50, както си му беше обичая и се провикна:

- Юбрееее! Евалла! Живее ми се, бе хора, много ми се живее! Къде е моята кукла? Къде е моята красавица?

Иванка, нагиздена, начервена и белосана, кокетно се зададе откъм кухненските помещения на ресторанта и отметна булчинския си воал пред своя жених.

Джофата изхълца и подбели очи.

- Тттва не е Красавицата, бе... Тттва е Звяр!- изфъфли той и се строполи право в прегръдките на булката, която се оказа толкова яка, че го награби още във въздуха.

Иванка сграбчи Джофата в мечешка прегръдка и го разцелува с лигавите си устни.

Звукът беше такъв все едно пияна баба месеше кисело тесто.

Джофата се гърчеше в яките лапи на булката си, но тя не се даваше, плюс това беше по-яка, отколкото можеше да предположи.

- Вхх... Трксъъъ... Упрбхрррр...- изграчи Джофата.

- Кукличката на кака.- галявно му отвърна Иванка и му пусна език чак до гърлото.

Джофата припадна съвсем не по мъжки и то баш в първата си брачна нощ след сватбата.

Когато се свести, беше тъмно, Иванка хъркаше юнашки до него в леглото в стаята за една нощ в бардака, а откъм ресторанта се зачуваха заглъхващите звуци на сватбената веселба, тъй като Камбето, Весо, Сакина, Токина и Камския пиеха като смокове и ядаха като разплани, особено Весо.

Докато Звяра в образа на Красавицата хъркаше юнашки в брачното ложе, Джофата се изсули по чорапи навън и точно като булката беглец в оня филм търти да бяга накъдето му видят очите, само да е някъде по-далеч, за предпочитане Бурса или Санторини.

КРАЙ