Търси пиян китаец в Бурса!

Шефът на вестника, на който му викат Големия Тони, най-вече защото е голям и се казва Тони, ме вика и нарежда:

- Отиваш на командировка в братска Бурса и ще търсиш един китаец.

- Китаец? В Бурса?

- Да. Няма да ти е трудно, защото явно често е пиян. От разшифровани съобщения в социалните медии, нашите разследващи журналисти са му направили профил. Нали знаеш какво означава „профайлър“?

- Да.- излъгах аз.

- Добре. Явно в тия чатове китаецът е писал само кодирани съобщения през половин час, че си налива 50 грама пиячка. После спи. Радиомълчание. Ясно?

- Да.- пак излъгах аз.

- Хубаво. Въпроси?

- Ми да... китаец... В Бурса... Пиян...

- Е кво не ти е ясно, бе дребен? Лесно ще познаеш, защото на всичкото отгоре вероятно куца.

- Сега пък куц пиян китаец в Бурса, така ли, мамка му?!?

- Виж сега, моето момче. Куцането на китаеца е резултат от планирана високотехнологична и скъпа операция. На човека са му правили още в Мадан няколко пъти еманация и градация на евтаназията, след което през лявото ухо преливат плазма, миазма, стронгофили, както и други медицински чукурикита, а след безкръвно ядрено планиране, разграждане и дефицит стигат до уреята и оттам вливат това в ставите на краката, които се превръщат по медицински път в изкуствени стави. Явно като шпионин е обикалял инкогнито из половин Европа и са му правили упорито трапанации из половин Европа, даже в Русе. Ясен ли съм?

- Ясен си ми като слънчев лъч, шефе.

- И кво прайм сега?

- Баница правим, кво правим.

- Момченце, внимавай в картинката!

- Да, шефе!

- Точно така.

Теглих му една майна, само че на ум, все пак му викаха Големия Тони, после заминах в командировка в братска Бурса да издирвам странното същество.

В Бурса беше шумно, многолюдно и мръсно.

Китайци нямаше.

Рекох си, че по-лесно ще е ако мръдна още малко на изток, примерно в Китай, ама кой съм аз да разсъждавам над заповедите на шефа.

Затова затърсих.

По едно време гледам един дребен местен, безобиден на вид, облечен в кожено яке с кожена яка в жегата, седи пред една малка кръчма на чаршията и смуче нещо като мътилка или мляко.

Оказа се че е ени ракъ.

Гризеше и грамаден октопод.

- Викам, хелоу, юнг туркиш мен. Джгатайци има ли?

- Ти си ампили куку, Камски. Една ичкия от 50 грама преди лягане искаш ли?- ми отвръща с пълна с октопод уста тоя тип и ме хвърли в оркестъра, върна ме в първи клас направо.

- А?- интелигентно рекох аз, понеже съм интелигентен от малък.

- Кво „а“ пък сега. Джофата съм, бе брат. Махай тая кьор амджик суратла, агалар. Джофата от Мадан, ама съм от Кубрат, всъщност съм от Русе, жител съм на Гърция и живея в Бурса.

- Ясно. Рекох още по-интелигентно, но малкото ми мозъче веднага прещрака. Джофата можеше от раз да ми реши проблема с шефа във вестника. Ей го на – в Бурса ли е – в Бурса е. Прилича ли на китаец – прилича. Пиян ли е – пиян е. Сега оставаше да разберем дали и куца, и ми е в кърпа възран, викам си. Затова креснах:

- Клас стани! Клас мирно!

Дребният пиян китаец от Бурса скочи инстинктивно и закуцука да избърше черната дъска, макар че черна дъска разбира се нямаше.

Хванах го!

Викам – брат, дай да те водя на една разходка през Кипър, София и до Варна. Там в един вестник искат да ти вземат интервю.

Докато ми отговори обаче, се чуха свирки и полицейски сирени.

Навсякъде захвърчаха заптиета, от ония дето навремето са имали присъствие и в България.

- Бягай, Джофс! Давай, аркадаш!- вернах гороломно, сграбчих го и хукнах.

Търчахме по баири и сокаци. Прескачахме бордюри и кьошкове. Пробягахме чаршии и мегдани. Дори влязохме в някаква одая и една баба в забрадка вика – бир екмек, бир екмек, беше се объркала явно, че сме от кептъринга на Камбето от Филибето.

Блъскахме объркани ханъми, заобиколихме една джамия и трима имами.

Прекосихме цялата валия Мармаха, едно 10,44 квадратни километра крос направихме.

- Евалла, Джофс, машалла и аферим.- викам като чух, че заптиетата остават някъде зад нас по сокаците – Сега хващаме самолета за Кипър.

- Айде в Румъния. Там има мамалига. Обичам.

- Няма да стане. Там дебне в нелегалност Калчев. Кипър!

- Кой Кипър?- пита подозрително Джофата – Ти си бил чок ачик, бе. Вери оупън, както вика Сакина.

- Гръцкият, брат. ГРЪЦКИЯТ!- крещя паникьосано и си бием камшика от братска Бурса и братска Турция, дори не купихме армаган на жените у дома, нито локум, шам фъстък и ени ракъ за апапите.

Една чекия ми остана от бягството, дори ятаган за спомен нямах време да си купя.