Саскина и конопеното дърво

Саскина и пияният руски бляд в началото на пътя...

Пияният руски бляд включи моторната резачка и от раз отряза един от опорните крака на високия кран, който той наричаше капиталистическа гад и за него символизираше богата гама от неясни чувства, свързани с нуждата да бачкаш като идиот на минусови температури, да висиш с часове като муха от крана и да си изкарваш прехраната на цели 3000 километра от родната Мать Русь, по-точно от Нефтюганск в братски Сибир

Докато режеше, пияният руски бляд, дори си нямаше и на представа, че не реже капиталистическия кран, а родното родословно дърво от рода на канабиса, на чийто връх от години живееше неговият приятел и малко по-трезвен колега – Саскина.

Саскина живееше там заедно с вярната си жена Инокентия и красивита си дъщеря – тенисистка – Брунхилда, някъде насред Ниската земя.

Руснакът получи кратък изблик на прозрение, когато вследствие на вандалския му акт, кранът-канабис, се разклати и отгоре изпаднаха бутилка Джако и кутийка Кока, само че Кола, като едва не му разбиха дебелата руска глава.

Не я разбиха обаче, така че пияният руски бляд си допи със западните благинки, след като цяла сутрин беше смучил руска водка със сельодка от багажника на пикапа си, до който хдеше през полвин час, уж за да търси някакви инструменти.

Изпи Джако и колата и си рече, чортовая твоя мать – ето был Саскин!

Обхванаха го грозни съмнения.

Иначе двамата си бяха близки друзя.

Висяха заедно на крана, който всъщност беше конопено дърво, псуваха дружно краниста, когато последния имаше обичайното разстройство и ги осираше от 30 метра височина, напиваха се и се псуваха на майка, колкото да минава по-бързо времето.

А времето в Ниската земя не минаваше бързо.

Обикновено беше сиво, облачно, мъгливо и дъждовно, а цените на пиячката бяха мамата си трака.

Затова понякога Саскина и и пияният буски бляд играеха с часове тенис на маса.

Понеже всичко беше скъпо, кинти за професионално оборудване нямаше.
Затова двамата играеха тенис върху трапезарната маса на Саскина, за мрежа използваха разтворени томове със събраните съчинения на Сталин, за ракети – по още един том от събраните съчинения на Сталин, а топче си направоха след дълго и старателно изскубвани и дълго и старателно оформени косми от ноздрите на посрания кранист, когото и двамата мразеха дружно и в червата, скатино и сукин син!

Друг път Саскина вадеше вярната цигулка и стържеше дълги, протяжни и меланхолични кавърверсии на любими парчета като Фюр Елизе, Малка нощна музика, Тихият бял Дунав /или Дунав се вълнува весело шуми, бум!/ според случая, Камъните падат, песните на Тошко Колев и Лунната соната.

Обикновено пияният руски бляд се просълзяваше сантиментално на Тихият бял Дунав, като го бъркаше с родната си река Москва, макар тя да не му беше родна и да беше се пръкнал в далечния сибирски Нефтюганск, където лете температурите достигаха до – 50 градуса по Целзий и местните веднага навличаха бански и джапанги, за да поплажуват на снега, а националният спорт беше надпиването с водка и стрелянето с Калашников по нелегални северокорейски емигранти и заблудени чукчи.

В една такава нощ руският бляд предложи:

- Брат, дай да идем на топло, бе братушка. Омръзна ми да мръзна и у дома и тук.

Повод за това сълзливо предложение беше неочакваната телеграма, която беше изпратил чрез Български пощи Пияният куц китаец от Бурса и която беше пътувала цели 9 седмици и половина и беше странно оцветена в 50 нюанса сиво.

Телеграмата беше написана на чист български и гласеше:

Sakin idvai Bursa. Tuk toplo. Ichkia mnogo. Sujuci ot koch mnogo. Oktopod ima. Eny raka ima. Donesi edni tazobedreni stavi ama holandski, che tia kitaiskite sa ampili kuku.

- Ти луд ли си бе, брат.- отвърна трезво Саскина, макар изобщо да не беше трезвен – Това са сигурно едно 3000 километра, а нямаме транспорт. Аз карам 20-годишен таралясник, само за да има кинти за курсовете по тенис на дъщерята, а ти изобщо пък нямаш книжка.

- Да, ама имаме кран.- логично посочи руският бляд.

- Сумашедший такой!- крясна Саскина – Вярно, че кранът е самоходен, ама върви с 3 километра в час. Дори да го откраднем, ще ни трябват 3 години да стигнем до Бурса и дотогава Пияния куц китаец може да е ритнал камбаната с финес.

Все пак го откраднаха. 
Потеглиха на юг. 
Поради причини от различен характер, а най-вече поради това, че през цялото време и двамата бяха пияни като донски казаци от Перник, маршрутът им през Европа беше малко на оверлог, но никой от двамата не се оплака.

Първата година успяха да пресекат с крана Белгия, Германия, Чехия и Полша.

През втората се влачиха дълго през Словакия, Унгария, Румъния и Молдова.

На Констанца се наложи да нагазят в Черно море, но кранът беше висок и кабинката остана над водата, така че две години и половина след като тръгнаха от Ниската земя излязоха отново на суша край Истанбул, а оттам до Бурса бяха само няколко месеца път.

Стигнаха до Бурса по тъмно, каталясали, изморени и махмурлии.

Руският бляд веднага предложи да скочат набързо до някоя близка кръчма да се освежат.

Саскинът беше съгласен.

Отскочиха.

Освежиха се.

По няколко пъти.

На връщане обаче се объркаха и понеже бяха кьоркютюк пияни, вместо на върха на паркирания в близост кран, се качиха на минарето на близката джамия и захъркаха.

Имамът обаче откачи. 

Призова всички шейтани, както и духа от вълшебната лампа на Аладин и наказа гяурите със зловеща магия.
Понеже мразеше всички българи, но още повече мразеше всички пияни руснаци, имамът избра магията да е традиционна за тази националност.

Прокле ги заедно с всичките си приятели да се превърнат в матрьошки.

И стана така, че в пияния руски бляд, който беше същински богатир, влезе Дебелия Весо.

В Дебелия Весо на свой ред влезе Токина, тъй като си бяха близки в казармата.

В Токина влезе Камбето, понеже Камбето и без това във всичко влизаше.

В Камбето се вмъкна Саскина.

В Саскина пък се завря Джофата като най-дребен.

Така магията беше изпълнена, всеки влезе в някой друг, и това беше края на пътешествието и на приказката за Саскина и конопеното дърво.

Аллах Акбар!