Нинджа Майната, която се маскираше като дядо Коледа

нинджата с поредната си невинна жертва...

По соц време нещата не се развиваха добре за Нинджа Майната.

Нямаше просто много работа за нинджи.

Милиционери дебнеха навсякъде, в училище само тройки, хубавите гаджеха идваха само по бригадите и то за месе-два.

Лоши хора в републиката нямаше.

Освен това и инвентарът за нинджи беше рядкост, нямаше дори в корекома, какво да говорим за магазина на наркооп в центъра на Кубрат.

Нямаше шурикени, освен ако не си изструговаш сам в завод Хан Кубрат. Нямаше откъде да намериш нинджа меч, нинджа нож, да не говорим за тръбичка за изстрелване на стрелички. В магазинната мрежа на соца учудващо липсваха и традиционната нинджа маска и черно облекло, без които един нинджа не е никакъв нинджа, а прост квартален побойник като Весо, който навремето го беше трепал поне 7 пъти и то само като броим тези в междучасията.

Правеше си нунджакото от текстолит, ма не беше същото, мамка му.

Тогава Камбето, което скоро щеше да се превърне в Нинджа Майната, която се маскираше като дядо Коледа, радикално смени схемата.

Като за начало преби гропуво и индивидуално всичките си съученици, включително и другаря Кръстев, който се занимаваше с нещо като политикономия в училище и му намали поведението за няма нищо. Причината беше тъпа – просто Нинджата беше скочил чисто гол от кубчето в дълбоката част на басейна върху разстлан върху водата вестник, за да изпита безсмъртието си.

Прикани на бой целия клас едновременно и ги натръшка насред градинката.

Хвана всепризнатия Весо с Къча и го хвърли в клоните на една елха.

Изкатери се с голи ръце до 5-тия етаж на собствения си блок по терасите, за да предаде любовно писъмце от Камския на любимата му Момка, но обърка етажите, защото тя живееше на първия.

Предизвика на кална борба магарето на Чукурикито, както беше вързано насред Панаирската поляна и спечели.

За него тук предизвикателства вече нямаше.

Нинджата реши да емигрира на Запад.

По незнайни пътища вс е някак се добра до Женева в Швейцария, благодарение на авера си Сакина, който го взе със себе си барабар с хора на Кубратските момчета, макар, Нинджата изобщо да нямаше глас.

Пяха каквото пяха в Женева, хорът си стгна багажа и се прибра в Кубрат, а Нинджата, на която до този момент всички и викаха просто Камбето, избяга.

Реши, че ще се предаде на първия полицай, който срещне на улицата и ще поиска политическо убежище.

Да, ама за разлика от България, тук не се мяркаше пукнато ченге, камо ли пък да те пребе или арестува.

Вися на улицата 6 часа, обикаля половината град, пукнат полицай не видя.

Навсякъде чистота, ред и спокойствие, да повърне човек.

Нулева престъпност.

Тогава Нинджата реши да измисли престъпление, че да го приберат.

Счупи с паве витрината на някакъв магазин.

Нищо.

Открадна: хамбургер, стек бира, някакво розово сако, перука, пакет цигари, кубик дърва, тентата на някакъв корейски ресторант, коня на нощния пазач, каруцата на млекаря, както и целия товар от мляко, един вагон от композиция на гарата, който се оказа празен, козирката над полицейския участък, националното знаме пред кметството.

Нищо.

Нинджа Майната цяла нощ вилня, крещя, напи се, повръща, сби с няколко пъти, опита убийство, самоубийство, влизане с взлом и изнасилване.

Нищо.

Тогава вече нинджата се отказа.

Реши отново рязко да смени отново тактиката.

Примена нелегално границата в комплект с нарко пласьор, бракониер и сериан убиец, но пак не го хванаха.

Така че се прибра.

Засели се на някакво тепе насред Филибето и започна да говори на майна за маскировка.

Вместо черно нинджа облекло, се снабди с далеч по-достъпния червен костюм на Дядо Коледа, който можеше да се намери във всеки карнавален магазин, барабар с брадата, шапката и запазената марка за смят в стил „ХОХОХО!“.

В Пловдив Нинджа Майната вече се намери в стихията си.

нинджа майната напада коварно с кетъринг...

Народиха му се внуци, а той под прикритието на кетъринг фирма, в която се самоназначи, като отстрани чрез грозна смърт летално дотогавашния шеф, и облечен като Дядо Коледа, той го играеше аниматор, сервитьор и барман по разни партита, корпоратвни събития, семейни тържества, рождени и именни дни, кръстенета, помени и чествания.

По този начин имаше достъп до всекиго по всяко време и се прочу като Малкия Робин Худ от Кубрат, защото вземаше от богатите и раздаваше на бедните, най-вече на Джофата, Весо, Сакина, Токина и Камския.

Така Нинджа Майната се възползваше да раздава правосъдия в мрака със своето нунджако, изработено от суджуци, по специилно ноу хау и съвременни технологии от един свой стар апап от Китайските Триади в Бурса – Куция Пиян Китаец.