на снимкат - чудовището и звяра от Царев дол
Не
бях чувал за Модърн Токина от село Царев
дол, до оня ден, когато мама му и късмет,
реших да изпия едно за из път пред оная
стара кръчма в Тутракан.
Не
знам откога не бях минавал през Тутракан,
ама сигурно е още от времената, когато
бях в 4-ти клас и нашите държаха разни
кръчми там.
Тоя
път обаче се бях забил на припек пред
една механа и – опааа – гледам във
вестника, че в съседното село Царев Дол
се сазелил бизнесмен от Кубрат на име
Тодор Тодоров – Токина.
Въртял
луда далавера с мед и пчелни продукти,
имал 800 кошера и паникьосал с конкуренция
румънските рибари отсреща.
Баси,
викам си, може ли тоя Токин за е ОНЯ
Токин?!
Реших
да проверя, което ми и изяде главата.
Ей де
е селото, няма 20 минути път. Отивам, ще
пием по една-две ракии и ще си купя мед.
Метнах
се в таралясника и право в селото.
Спирам
пред оградата от ковано желязо, по чийто
връх май имаше намотана бодлива тел и
течеше ток, и гледам вътре някакъв
русоляв дангалак, наметнат с нещо като
юмурлук и с гега на рамо, да си играе с
едно огромно овчарско куче.
-
Хелоу, викам, извинете, хау ду ю ду? Може
ли за малко?
-
Кажете. - вика Токина – Кво става?
- Ми
вижте сега.- обяснявам – Аз съм инспектор
Петров от Икономическа полиция и съм
тук по заръка на група известни местни
селски бизнесмени. Подразнени са хората
от вашите успехи в областта на пчеларството
и настояват да договоря да им плащате
по 50 кинта от всеки 100, които изкарвате
очевидно от тази своя низка, мерзка и
очевидно незаконна дейност, застрашаваща
био разнообразието и здравето на нашите,
че и на румънските деца.
-
Намеквате ли нещо, инспекторе?- вика
оня.
- Намеквам, че тази пчелна ферма или иначе казано пчелин, дарява с радост само вашия джоб, а ние искаме и нашия джоб да бъде дарен. И не - всъщност нищо не намеквам, направо ви искам
парите.- отговарям нахално.
- Е
тогава аз ще ви намекна нещо, господин
инспектор.- казва Токина и смъква гегата
от рамото си.
Едва
тогава, братя, видях, че на гегата има
оптически мерник и че гегата всъщност
не е никаква овчарска гега, а мощна
ловджийска пушка, хем от модерните.
Като
се размрда, се разтвориха и полите на
ямурлука и гледам из джобовете му стърчат
намушени дръжките на няколко ноща, тип
сатър, както и дръжката на пищов.
Сега
вече – ама със закъснение, мамка му, се
сетих, че Токина още навремето бил бияч
и изедник, тъй като в училище пердашеше
Камбето със собствениците му нунджаките,
шамареше Джофата по главата с неговите
си домашни суджуци, изпитваше Немеца
по немски език с метода на шамаренето,
беше свил няколко пъти на моряшки възел
иначе непобедимия Весо Дебелия и дори
беше изпраскал в главата другарката
Стоянова с показалката, с която обикновено
тя ни праскаше.
В Русе бил охрана по дискотеките и местните мутри още шепнеха, като произнасят Името Му.
В Русе бил охрана по дискотеките и местните мутри още шепнеха, като произнасят Името Му.
Тогава
вече хукнах, след мен хукна огромната
овчарка, а след нея Токина, размахал
гегата, пардон пушката.
Преджапах
през цялото село Царев дол по диагонал,
преминах чак в землщето на следващото
тутраканско село и едва тогава ми
просветна, че копелето все ще се умори.
Вярно,
аз бях на 50 и не бях спортувал от 7-ми
клас, когато играех футбол в местния
отбор, който всяко селско отборче наоколо
биеше като го хванеше.
Ама
и оня бабаит дето ме гонеше, нали ми беше
съученик и набор, значи също беше на 50,
а горещо вярвах, че и той през всичките
тези години не е спирал да пушиу да яде
да пие и – нали се сещате – ония другите
работи.
Прав
бях. Токина каталяса пръв и се отказа.
АЗ се
промъкнах обратно след като се мръкна,
тръшнах се в таратайката си и отпраших
с мръсна газ надалеч.
Едва
като се прибрах премалял от страх у
дома, влязох във Фейсбук и написах в
чата:
„Тодоре, гадино проклета, какво правиш, мама ти?! Днес в селото това бях аз, инспектор Петров, тоест Камския, а ти ме гони да ме дереш и да ме кърмиш, мадъ факъ!“.
„Тодоре, гадино проклета, какво правиш, мама ти?! Днес в селото това бях аз, инспектор Петров, тоест Камския, а ти ме гони да ме дереш и да ме кърмиш, мадъ факъ!“.
Токина
ми писа:
„Знам,
че беше ти, Камски. Колкото и да си
остарял, побелял, оплешивял, обеззъбял
и надебелял, веднагически те познах. И
викам – оооо – щом тоя ме лъже и аз ще
го лъжа, майтап да става, бе брат“.
Баси
майтапа!
От
тоя ден мед си купувам само на промоция
в ЛИДЛ – от оня полския, с Токина си
общувам единствено през интернет, а
ракията си я пия с жена си у дома за
по-сигурно и в тутраканско не съм
припарвал, поне докато тоя типец още се
вихри там из района.
Няма коментари:
Публикуване на коментар