и всеки ден стават все повече.
Небръснат, рошав, смутен -
приживе превръщам се в спомен.
С бръснача останах на "ви"
и дръгна се сутрин, и плача.
Лицето ми сутрин кърви,
щом дръзна да хвана бръснача.
И тате, и дядо всуе
ме учиха как да се бръсна.
Обаче не ще и не ше,
лицето ми гладко да лъсне.
Със вид на изпаднал клошар
бодлив си останах навеки.
Бях малък, но вече съм стар
и свършиха всички пътеки.
С лепенки, с набола брада
пребродих живота небръснат.
Брадата ми днес побеля,
но пак е бодлива и мръсна.
Накрая ще вляза във тон,
привличащ девичите погледи -
балсамиран с одеколон,
ще ме избръсне бръснарят от "Обреди".
Няма коментари:
Публикуване на коментар