Живея от години в провинциален
Русе, но всъщност по душа съм космополит и бохем човек.
Обикалям тази Родина нашир и надлъж,
колкото и да е мърлява и запусната.
Гоня по цял ден проститутки из цяла
България, защото не мирясвам и на стари години.
Напук на кризата зиме ходя често до
Боровец, Сините Камъни, Белмекен, Мальовица и Петрохан, че дори и лете.
Не пропускам и Черно море - демисезонно,
пък и Обзор.
Преджапвам през калната Янтра или
още по-калната Тича, прескачам до Тутракан или Розовата долина.
Минавам често на лафче или за по
чашка до Мария Луиза, Цар Освободител, Ангел Кънчев и Генерал Скобелев.
Пия си кафето в Прага, Скопие, Битоля,
Велико Търново или Батак.
Сръбвам хлорирана вода на Студен
кладенец.
Тегля една майна на Македония.
Ям локум на метър на Ябланица и пия
Ямболска мускатова край Ямбол.
Заедно с другите отрудени балъци
манифестирам на 24 май.
Троша си краката из Мадан и
Рудозем, понякога стигам даже до Лом.
Изкачвам Царевец, Черни връх и
Белоградчик, преброждам Мадарски конник, ама нищо особено - какво им се радват
толкова туристите?!
Разхождам сутрин и вечер кучето си
по парковете сред Възрожденци и сред Младежта.
Често, бродейки из града, копнея за
Духовно възраждане и Църковна независимост, щото - нали, изпростяхме съвсем, а
поповете пак са се хванали за гушата, но кой съм аз, че да ме пита някой, нали
така?
Понякога дори празнувам на 3-ти
март, но не винаги.
Иначе жена ми е една Чародейка,
направо магьосница в леглото и обикновено нощем ми разказва игрите.
Викам "Вечна Дружба!" към
братята-румънци отсреща и към туристите-пенсионери от Австрия, дано пуснат
някой лев в Русе.
Ходя на конференции в Ялта и
купувам цветя покрай Цветница, най-вече Здравец.
Обикновен човек, казвам ви.
Русенец.
Обаче, макар и космополит и бохем
по душа, накрая винаги си оставам насред Лайното, в сянката на Статуята на
Свободата, и това - ей, Богу - не е в Ню Йорк, и си личи, повярвайте ми…
Камен Петров
