Surprise! You're dead!
Ha-ha! Open your eyes!
Faith no more
Изненада - ти си мъртъв!
Интересното обаче е, че това рядко е изненада за бъдещата воняща червейопривличаща мърша, пардон - за теб, скъпи мой читателю.
Питайте тате, Бог да го прости /рак/, баба /рак/, дядо /рак/, средновековните вещици, загиналите през Световните войни, Фреди Меркюри, Ал Капоне и Лейди Даяна.
Но защо тогава легендарните /макар и явно не безсмъртни Faith no more/ пеят буквално "Surprise! You're dead!"?!
Ако се вгледаме критически в теста на това музикално-поетично произведение, то е накарало дори самия Джеймс Хетфилд от Metallica да носи тениски с името на Faith no more. То носи и удивителни по своята длъжностна характеристика според НСИ директни препратки към "Матрицата" на братя Уашовски, към "Жив е той, жив е" на оня бившия поет и революционер на и без това отдавна покойната Венета, както и пословичната фраза от екшъните допреди 80-те от руски произход, когато още нямаше Арни, Брус Уилис, Ван Дам, за Джони Деп да не говорим, а именно - "За Родину, за Сталину"… /Или с две думи на български - "След първите 200 грама водка не замезвам…" и след това храчка в мутрата на гада-фашист…
Но както и да е.
Вие сте мъртъв.
Изненадата /поне според Faith no more/ е пълна, а някои това го видяха това дори на живо на плажа в Бургас преди три години.
Все пак, пичовете пеят нещо като "Изненада! Ти си мъртъв! Ха-ха! Отвори си очите!", което също води по чисто етимологични, атавистични, психосоматични, леко артериални и дори /светотатство!/ антагонистични причини до онзи неувяхващ, макар и доста позастарял кинохит "Матрицата". Факт е, че много от вас, скъпи читатели, са мъртви.
Отдавна.
Някои дори са мъртво родени.
Интересното е, че почти никой не го знае.
Лазим си насам-натам, съвъкупляваме се от дъжд на вятър, понякога мечтаем, понякога имаме махмурлук, вършим някаква работа за някакви пари, страдаме, обичаме, образоваме се, квалифицираме се, оперираме си апандисита и хемороидите, деградираме, раково се скапваме, умираме…. После, нали, друг се ражда и прочее, и прочее, блаблабла - както се казваше там в една стара песен, изографисана на някакъв стълб в Разградско…
Нали чухте за оня пич от Радомирско, дето си самооткъснал главата с пиратка или водородна бомба или не знам каква друга простотия по случай ЧНГ?
Това не е изненадало никой друг, освен него самият.
А за Хю Хефнър, дето се ожени по празниците за нещо, силно наподобяващо внучката му, ако имаше такава, разбира се?
Бъдещият инфаркт е ясен /помнете Вазов, деца!/, обаче - изненада - ти си мъртъв? Друг път!
Затова и онези пичове пеят в песента си неща като "Виждаме света, какъвто той трябва да бъде използван, когато сте били в него. Когато сте били живи и когато сте били в любовта… Това не е свършило още… Изненада! Ти си мъртъв! И познайте какво? Това никога не свършва... Болка, мъки и изтезания, ругатни, гадене, страдание, перверзии, бедствия… А вие не можете да избягате…".
Изненадващо, нали?!
Аз лично не съм много изненадан.
Живеем си в Матрицата, правим се на живи, приличаме на статисти в "Трилър" на Майкъл Джексън, пък дори не ни плащат добре за това.
Честита Нова Година!
И - както са казали вечните Iron Maiden - весел Life after death!
May be, де…
Камен Петров
P.S. Като се вземе предвид творческо-менталният и донейде дълбоко изпълненият с автодеконструктивна деменция акт на групи като Metallica с техните "Kill'em all" и "Creeping death" или Motorhead с "Kill by death", розовите творби на нашата поп-чалга-рок действителност като "Дим да ме няма", "Стар козел млада върба лющеше" или "Само да те гепна, дънките шти цепна", просто излизат от рамките на този анализ, така че каквото и да значи това, моля ви колеги, спрете ми хорариума и ме изхвърлете най-сетне от университета!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар