Много съм начетен и имам богата
обща култура, макар де факто да не разбирам от нищо конкретно истински, но това
няма значение - важното е книгата, важното е да се чете, да се образоваш.
Затова чета и чета - у дома в банята /защото имаме бебе/, тайно на работа
/защото шефът не обича подчинените му да се скатават интелектуално/, в
автобуса, на плажа, дори докато похапвам на обед набързо в кварталната кръчма
до офиса.
Много обичам да чета, обаче
проблемът е, че вече съм изчел всичко у дома, в домовете на приятелите и
колегите си, както и това, което успявам да докопам безплатно от интернет, без
да ме санкционират като нет-пират, разбира се. Прочетох ВСИЧКО, дори кримките
на тате, розовите книжлета на мама и детските книги на двамата си сина.
Проблемът е и в това, че днес не
е като вчера, а утре вероятно няма да е дори като днес. Искам да кажа - нещата
се влошават. Преди време си купувах книга всеки месец на заплата, често по две.
Днес купувам само за подарък по Коледа на жена си. Хем от по-евтините. Няма
пари за ядене и за сметките, камо ли за книги. За театър, кино и концерти дори
не ми се говори.
Заоглеждах се за алтернативни
варианти. И нали споменах вече, че съм един начетен такъв, веднага ми
просветна, че вариантът е само един - бартер. Натуралното стопанство е движело
света преди векове, защо да не пораздвижи и общата ми култура днес, казах си. Още
повече, че през лятото на Кея до Дунав през почивните дни едно момиче
самосиндикално организира точно такъв тип "пазар без пари", макар и
не за книги, а за всякакви вещи. Такива инициативи /ЧЕЛ съм/, имало по света,
дори в родна София, а в нюйоркското метро било направо негласно прието пътника,
който е дочел книгата си, просто да я остави на седалката след себе си, без да
си я прибира, за да я прочете и следващия и т.н., и т.н.
Та, заоглеждах се за бартери на
книги. Дълго гледах. Оказа се по-сложна работа, отколкото я бях мислил, да не
кажа невъзможна.
Хората, които изобщо все още
имаха книги, ги залагаха в заложни къщи, при букинистите или в оказиони за
жълти стотинки. Мнозинството обаче се оказа, че изобщо не чете, най-много някой
жълт вестник или порно списание. Тъй че, оказах се като риба на сухо в напъните
си да се дообразовам.
Иначе обаче бартерът добре
вървеше насред кризата, при това правителство, в днешно време.
Народът масово разменяше нещо
срещу нищо. Вегетарианец трампеше карантия срещу репички с месояден. Човек с
два чифта стари обувки, но без нито една риза, разменяше единия чифт за
износена тениска с босоног. Баби си менкаха сметка за ток срещу сметка за
парно. В кръчмата един вече почерпен пияница направи бартер на двойната си
гроздова срещу бирата на още трезв събрат. Съседи бартеросваха на поразия яйца
срещу брашно, сапун срещу хляб, пешкир срещу дъска за гладене, сребърен пръстен
срещу абонамент за градския транспорт… Един приятел дори опита да размени жена
си за автоматична пералня, която възнамеряваше да ползва с любовницата си, но в
крайна сметка сделката се провали… Е, поне опита човекът…
Та и аз така. Все още опитвам.
Търся книги сред хората, но хората отказват да четат. Имат си по-важна работа.
Трябва просто да оцелеят…
Камен Петров
1 коментар:
Интересен , разбира се ! мЦ
Публикуване на коментар