Не е новина, че т.нар.
"народни" избраници за пореден път подложиха на съзнателен геноцид
българските майки с решението си месечните помощи за едно българско дете да
останат в размер на смешните, унизителни, нечовешки 35 лева, прегазвайки
плахите напъни на опозицията за увеличение на тази… хм… как да го наречен…
милостиня. Не е новина, че парламентът накара да се замислят всички млади жени дали не е
опасно да заченат рожба от любимия и да родят, след като реши еднократната
помощ при бременност да е 150 лева, при раждане на едно дете - 250 лева, за
второ /има ли още такива луди като майка ми?!/ - 600 лева, а
за трето и всяко следващо дете - по 200 лева.
Това на снимката са майки и баби, а останалото - деца. Алооо!!!
Новината е,
че с 35 лева, драги мои /наши/ "народни" избраници, не можеш да
отгледаш не дете, а дори и коте. За 35 кризисни и ниско конвертируеми български
левчета човек може да вземе почти 2 пакета памперси /от евтините/. Или 1
бебешко одеалце. Или 3 опаковки лекарство против колики. Или 2 кутии бебешко
адаптирано мляко. Или 15-ина бебешки пюренца, течна пудра, антибактериален гел,
шампоан, крем за подсичане, мляко или олио за тяло /едно от тях, не всичките!/.
За облекло и обувчици, легълца, проходилки, бебешки колички, шезлонги, столчета
за хранене, столчета за кола, кошчета, кошарки, лекарства и прегледи, играчки,
дрънкалки, обучителни игри, биберони и шишета, уреди за изваряването им и везни
за теглото, бебефони и други подобни "екстри", уважаеми дами и
господа "народни" представители, просто не си струва дори да говорим.
Помните ли? Вероятно и вие в един етап от развитието си сте били бебета и деца,
вероятно мнозина от вас имат синове и дъщери, внуци и внучки…
А това са моите синове - Давид и Камен Младши. Родени са все в кризисни времена - Додо през 2001 година, Камо през 2012 година...
Точно затова или напук на това, може би все
пак дългосрочната ви памет, както и дългосрочната ви визия за развитието на
тази страна, са доста слаби. Дори неколкократните протести на българските майки
не помагат за лечението им.
Може обаче
да ви помогне една бегла статистическа справка.
Благодарение
на "далновидно" управление и силно "социална" политика в
последните 23 години, страната ни отдавна вече е шампион по отрицателен
прираст и застаряване на населението /нищо че пенсионерите в последните години масово
измират заради смешните си пенсии/. Днес България е с най-голям
отрицателен прираст на населението (-0,7 %) в света според доклад на Фонда на
ООН, докато средното увеличение на раждаемостта по белия свят е 1,1 на сто
сочат данните на националната статистика. Миналата година стана ясно, че
населението ни се е стопило до фрапиращите 7 364 570 души при 7 932 984 души през 2001 година. От
23 години насам тук се развива зловеща икономическа емиграция, включваща
значителна част от висшистите и младите
хора на страната, а тази тенденция продължава и днес. За 2011 година
външното ни министерство оценява
броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Питате ли се
защо ли тези хора са там, а не в родината си и защо българските майки раждат вече
Дейвид, а не Давид, Майкъл, а не Михаил, Жорж, а не Георги?! Ако не се питате
защо младите българки раждат все по-трудно и са все по-притиснати в ъгъла, да
вземете да си сложите по една табелка като тези, които все пак и все още са в
колите на всички нас - нормалните бащи и майки със смелостта да отгледат дете в
тази държава: "Бебе на борда!". Може пък нещо все пак да ви прищрака…
Седя, пиша този текст, и се чудя, къде го днес
оня някогашен министър-председател, за да възкликне сърцераздирателно по своя си
умилително-безпомощен тертип, перифразирайки самия себе си" За Бога, майки,
не раждайте… особено гласоподаватели!"…
Камен Петров
П.П. А това е моята любима - красива, обичана и обичаща, бременна, търсеща брод по разбитите "европейски" русенски улици... Дали обаче скоро някоя млада жена ще посмее да забременее и да роди дете в тази държава, при това управление, при този геноцид?! Отговорите може да изпратите от трибуната на Народното събрание, където - казват - съединението правело силата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар