Личен лекар по Фейсбук

Не съм от онези, които много плямпат или клюкарят, не съм бе, како Сийке, не съм от тях, но тези дни ме засърбя езика и аз да си изкажа здравно осигурителните проблеми.
Не съм от хората, които четат днешните централни вестници, да не си помислиш нещо, не съм, не ги поглеждам даже тези подлоги и газети иносказателни или пряко агитиращи, но оня ден случайно се зачетох в едно заглавие, проснато на вестникарската будка на ъгъла и се шашардисах, затова си отварям сега устата.
Джипитата, видиш ли, били преглеждали масово по телефона, пишат вестникарите. Брях, викам си! Евалла! Тия откриха топлата вода.
Моят личен лекар отдавна ги прави тези работи и такса не ми взема даже човека. Хипократова клетва един вид, висок професионализъм и ценене на хорското време, както и на персоналното ми отврашщение от миризмата на хлор, дезинфектанти и болнична храна.
Често ми звъни докито, спор няма.
„Ало? Как си, Петров, как си? Нещо проблеми тези дни с простатата, артрита, радикулита, стеатозата или менингита примерно? Не? Браво! Пий си витамините и си шест!”
Пия си ги, кво да правя. Не съм точно на шест, но да речем, към четири плюс някъде клони.
Мине не мине време, джипито пак звъни.
„Ало? Петров, изтича срокът, за да си направите профилактичен преглед. Може ли да ми кажете колко тежите, виждате ли добре и как сте с кръвното, щото нали - май имахте хипертония или...?”
Добре ми е кръвното, освен когато ми го вдигат жената, шефа или правителството, иначе оплаквания особени нямам.
Звъни ми и след официални и църковни празници, да не съм препил и натровил с евтин алкохол, при грипна епидемия зиме и температурни рекорди лете.
Малко обаче позагрубяха нещата, когато личният ми лекар откри това чудо на съвременната комуникация - скайпа.

Файндна ме, адна ме и ми прати рикуест за оторизация, копелето медицинско, здравеопазващо:
Hi, Petrov :-) Kak si? Az sum doki!
Кво да правя, дадох му оторизация. Личен лекар ми е все пак.
Ти знаеш, како Сийке, не съм от онези, дето по цял ден висят в нета, докато са на работа, и си уплътняват времето с чатове, фейсбуци, порно клипчета и запознанства с непознати страстни мадами, които в крайна сметка се оказват космати дебели мъже над 50-те... както и да е, не съм от тях, но дадох оторизация на доктора.
Почнаха се едни месиджи, едно чудо:
Dnes ima bezplatno izsledvane na kostnata plutnost...
Vseki vornik praviat Otvoreni vrati v Rodilnoto...
Utre e sroka za vaksinacia...
Imam nov lek za hemeroidi...
Не съм от онези хора, знаеш, дето з едното нищо игнорват юзъри от скайпа си, тъй че си го търпях, джипи ми е все пак, викам си, и той душа носи. Нека анализира, диагностицира, лекува, оперира, лоботомира, есхумира и аутопсира по интернет. 2012 година сме все пак, не Средновековието...
Един ден обаче на жена ми се появи едно неприятно възпаление... хм... знаете къде. Ща не ща, отворих скайпа и - какво мислите - джипито свети в зелено, онлайн значи. Обясних на докито с две думи проблема, той вика - изи, мен, няма проблем. Само смъкни гащине на жена си, щракни там с мобилния, после ми изпрати снимката по скайпа, формат джипек, знаеш, максимум 4 мегабайта.
Баси, викам си и технологиите, баси и чудото, ама смъкнах, снимах пратих - джипек, 4 мегабайта, въпаление като чудо...
И тъкмо му бях свикнал и на скайпа, и на докторските мераци и на всичкото и хоп - един ден докито ми цъфна в профила във Фейсбук и пак оторизация ми иска. Гледам - неговия профил като слънце - всичко си попълнил, само дето в годинките малко грешка беше направил и пишеше 33 вместо 55, но пък за профилна снимка си беше ковнал копнато и пейснато портретче на един манекен от Варна, само за Закона за авторското право и за тв клипчетата на оня типец Асен Блатечки.
С две думи, не съм от тях, не отказвам на близки хора, най-малкото пък медицински лица - оторизирах го.
Продължихме така известно време.
Джипито продължи вещо да ни лекува - и по телефона, и по скайп, и по Фейсбук. Хонорарите му ги внасях всяко пето число от месеца в банковата светка. Пито-платено. Няма губене на време, вдишване на микроби по болниците, лоши миризми.

Само че един ден джипито ми се включи и пише:
Zdraveite, Petrov! Kak ste?! :-) Nared li e nadbubrechnata jleza? Imate li bolki pri urinirane? Ne? Bravo! Vijte obache kakvo... Zagrijen sum sled poslednite izsledvania za sexualnia vi jivot i reproduktivna sposobnost... Sublechete, znachi, onova sexi parche... aaa... toest - jena vi, i zapochvaite da pravite sex, ama zdrav... Napravete tova, tova i tova, izpolzvaite tazi i tazi poza, posle svurshete edi kude si i mi pratete klipcheto po YouTube, mpeg ili avi format, maksimum 20 megabaita golemina. Okey?!...
Тогава вече, знаеш, леко се притесних. И за дереджето на здравно осигурителната ни система, и за психическата лабилност на личния си лекар, и за съмнителното предимство човек да контактува по телефона и по интернет, вместо като дядо ми и баба ми - очи в очи. Защото тогава и здравеопазването е било здравеопазване, и комуникацията - комуникация, и сексът - секс...
Не като сега, брат.

Камен Петров

Бел.авт. Всички случки и герои в горния разказ са полуизмислени. Авторът се дистанцира рязко от лирическия герой и жена му. Джипито на автора не използва горепосочените методи и е истински професионалист. не като някои други...