Принцът денем
е царствен и
нощем,
а Вселената
в пъпа му спи,
вдъхва в мен
едно
безспокойствие,
но и много
красиви мечти.
Щом протегне
розови пръстчета
към небето -
и стапя нощта.
Покрай него
сънят му
пристъпва,
а пък той се
потапя в съня.
Щом отвори
очички
сред мрака,
светват
хиляди нощни
слънца.
Зад вратата,
скрити го
чакат,
любовта
и съня
и света.
Той не знае,
че нечие бъдеще,
е понесъл във
свойте очи.
Просто чувства
-
щастлив или
тъжен,
че нощта покрай
него искри.
С малки
пръстчета,
с мънички
крачки,
се изкачва
напред и натам,
накъдето
сме всички
запътени,
но ще стигнем
ли с него...
не знам...
Тате
Русе, 18 септември
2012 година
..................
..................
Третият необходим
И не винаги
излишен е третия
защото страхотно
допълва
със своя си
низ междуметия
едно угнетено
безмълвие
И не винаги
излишен е третия
и когато го
вземеш в ръце
си вече
безсмъртен и грееш
а той ще изгрее
след теб
И не винаги
излишен е третия
пак събуждаш
се нощем и – виж!
във леглото
до теб и до нея
днес любов
посред розите спи
И не винаги
излишен е третия
тези търсещи
мъдри очи
надживели са
всичкото време
затова го
обичай, мълчи...
Тате
Русе, 18 септември 2012 година
1 коментар:
Браво Камо ....младши е страхотен..
Публикуване на коментар