Трафик

„Състоянието и организацията на транспортната система на града и страната е кризисно и се дължи на лошо управление. Доказателства за това са: зле организираният трафик, растящият брой на зоните с постоянни задръствания в града, нередовните превозни средства на градския транспорт, претъпканите маршрутки, липсата на свободни тротоарни пространства за нормално придвижване на пешеходците, почти пълната липса на инфраструктура за придвижване с велосипед, липсата на таксиметрови стоянки. Придвижването по този начин не отговаря нито на световните, нито на европейските стандарти за добре управлявана транспортна система…”

                       Из бюлетина на радио „Свободна Страна”

-         Пичове, работата е мамата си трака. Този град има, да кажем 1 милион население, а страната чат-пат около 7 милиона. В същото време таратайките по улиците на града са около 3 милиона, а на страната – 12 милиона и човек не може да мине спокойно с Правителствения кортеж, без да сгази някого, мамка му... Кво прайм сега?- рече Генералът, който беше събрал целия Министерски съвет в просторния си кабинет с изглед към планината.

По стар партиен навик, Министерски съвет се сви до един по махагоновите кресла и в кабинета настана неловка тишина. Министрите кротко си смучеха дванадесетгодишното уиски, някоя димяха с хаванските си пури, Полицай №1 на Републиката нервно подрънкваше с масивните си златни пръстени и без нужда се почесваше по плешивата глава. Всички до един обаче разсеяно зяпаха през панорамния прозорец край едроглавия силует на Генерала към планината, която седмица след горския пожар още досадно димеше.

-         Какво прайм, викам, пичове?!- опита се нервозно Генералът да надвика поредния протест на еколози, който беше задръстил централните булеварди и подстъпите към Парламента и Министерски съвет. Този път за разнообразие протестираха срещу горския пожар отсреща /след протестите срещу ски лифтовете, изсичането на горите, застрояването на крайбрежието, цените на горивата, цените на тока, цените на водата, цените на парното и какво ли още не, мамицата им, рече си с омерзение Генералът/.

Секси секретарката на Генерала, бивша миска и бивша Министърка на Земята, по таен знак, послушно прочете предварително подготвената статистика:

„България е на 37-мо място в света по брой на автомобили, сочат данни на ДАНС… пардон - на ООН. Класирането на страните е съставено по броя на автомобилите на хиляда души от населението.
САЩ са на първо място в света. На хиляда американци се падат средно по 765 коли. Второто място е за Люксембург, където количеството автомобили е 686 на хиляда души, а на хиляда българи се падат по 239 автомобила. Това обобщават данните от класацията на ДАНС… ъъъ – на ООН”… 

-         Евала, мойто момиче!- похвали я щедро Генерала и я тупна по малкото задниче.

-         Да секвестираме личните автомобили на сганта.- предложи несмело Министърът на пропагандата.

-         Аз предлагам, другарю Генерал, да утроим цените на бензина, на дизела, на метана, както и винетките на колите нов внос и на новите такива.- потри ръце Министърът на икономическите далавери.

-         Да въведем военно положение.- с надежда вметна Министърът на войната, който поради редица международни договори и споразумения отдавна вече нямаше войска, която да командва и за целта употребяваш жена си.

-         ДААС, ГДБАТ и НСБАТ…- мрачно процеди от мястото си в ъгъла Полицай №1 на Републиката и Министър на Полицейските щурмоваци, откъдето тайно наблюдаваше на заседанията всички останали.

При смразяващия звук на гласа му всички останали нервно подскочиха и застанаха нащрек.

-         За кво ти е думата, пич?- навъсено запита Генералът.

-         Да създадем Държавна агенция Автомобилна сигурност, Главна дирекция за борба с автомобилния трафик и Национална служба за борба с автомобилния трафик.- поясни иронично Министърът на Полицейските щурмоваци – Така с един удар ще ги размажем гадовете.

Месестото лице на Генерала грейна:

-         А така! Евала, пич! Така те искам! Затова съм ти мушнал силовото министерство, знаеш… Хм… Трябва да я избистрим тая концепцийка ние… Иначе има хляб в нея… Само Европа да я одобри, де… Иначе ще действаш отсега по новата система. Искам пет перманентно свободни паркоместа пред вилата в полите на планината /ти знаеш къде/, както и никакъв трафик до училищата на децата, до Министерски съвет и до банката на жената – няма да дишаме мръсен въздух като някакви простаци, я, ХОХОХОХО… А, и от утре целият Министерски съвет на работа с велосипеди ви искам, ХОХОХОХОХООООО… Майтап бе, Уили, джиткайте си там лимузинките и джиповете, нема проблеми…

………..

Колите по навик пълзяха в грозен сив трафик. Над тях  плътно висяха сивкави изпарения от автомобилния трафик, в които колабираха гларуси, врабчета, гълъби и ниско летящи откъм планината парапланеристи. Светофарите до един светеха червено, регулировчиците по стар навик бяха до един пияни или махмурлии, шофьори на маршрутки се опитваха да минат напряко през тълпата досадни пешеходци по тротоарите, на две-три места из задръстванията ставаха хубави масови сбивания, придружени с обичайните псувни.

Ако човек обаче се загледаше малко по-внимателно, щеше веднага да забележи огромна разлика в трафика в сравнение с преди.

Просто вече в сила в Града и Държавата бяха влезли новите структури на ДААС, ГДБАТ и НСБАТ.

Иначе казано на човешки език, а не на ченгеджийско-шпионски: Държавната агенция Автомобилна сигурност, Главната дирекция за борба с автомобилния трафик и Националната служба за борба с автомобилния трафик…

В сила беше влязла и прокламацията на Генерала, излъчена пряко от трите проправитествени национални телевизии, с която той по обичайния си безпардонен начин обяви въвеждане на военно положение. Генералът обясни на ошашавеният народ още, че да се облекчи трафика, на гражданите се забранява да пътуват по един в лек автомобил /защото иначе следват санкции/, както и колите на градския транспорт да потеглят от спирките, без да са  се напълнили до крайния си капацитет /иначе следват санкции/…

И сега по улици, булеварди, мостове и кръстовища сновяха маскирани тежковъоръжени полицейски патрули и спец части. Градът /а и всички градове в Държавата, както и прословутите Магистрали/, бяха разделени на квадранти, райони, сини, зелени и пембени зони. На оживените кръстовища бяха застлани напреки на платното метални вериги с шипове  и бяха издигнати блиндирани КПП с видеонаблюдение, паралитичен газ и картечници, а на всеки ъгъл винаги се навъртаха патрулни коли, БТР и камионетки с наказателни отряди, готови да санкционират нарушителите.

От време на време патрулите засичаха нарушител, позволил си да пътува сам в собствената си кола, така че го разстрелваха още на място и репатрираха автомобила в полза на Държавата, за да не губят време.

Имаше и отделни случаи на откачили заради ситуацията автобусни шофьори, които не успяваха да напълнят докрай колите си с пътници, желаещи да се лашкат с часове в тях из уличните дупки и задръстванията.

Високо над тях се люлееше с повеите на токсичния бриз модерната алтернатива на Прословутото Метро. Вместо масово репатрираните в полза на Държавата трамваи и тролеи, с европари високо над пътното платно, между сградите, усилено се прокарваха кабинкови лифтове тип „въздушна железница” /демонтирани наскоро за целта директно от планината, която още тлееше/.

Край тях, натирените заради наглите си масови протести по улиците и площадите еколозите лазеха по опънати въжета над улиците и колите от сграда на сграда на път за работното си място, за дома, до магазина, на лекции или за пикник сред природата – само че за предпочитане нейде зад граница…

Камен Петров

България 2012