Селски сайт

- Сега, драги съселяни, ще правим сайт на селото.- доста авторитетно заяви кметът Танчо Танев пред отбраната групичка от местния елит, която бе събрал в селската кръчма специално за случая, особено като се имаше предвид, че и самият той не знаеше точно за какво става дума.

- Ще прайм на селото КАКВО?!- провикна се поп Пейо, който още не беше изтрезнял от

вчерашния курбан и къдравата му брада лъхаше на тамян и джибри.

- Спрайт…-измънка даскалът откъм ъгъла, където неизменно го избутваха на подобни събирания.

- Сайт, попе. Млъкни, даскале! Сайт… В интернет… Страница един вид. Като от вестник страница или от книга. На селото страница ще правим.

- Че кой ще чете книга за туй загубено село?- захили се кръчмаря Генади, тъй както с едно око следеше компанията на кмета, а с другото - набъбването на сметката.

- Не е точно книга, бе джанъм! Сайт е това. В интернет. Нашето село в Глобалното село. Реклама, един вид. По цял свят ще го видят.- разпени се кметът.

- Тъй, тъй. И за какво ни е тая дивотия?- не се сдържа попът.

- Попе… Хора… Съселяни… Нашите най-сетне взеха властта в столицата и в областния град, нали тъй? Имаме си депутат от село, нали тъй? Искаме магистралата да стигне дотук, да оправят даскалото с държавни пари и да асфалтират улиците, нали тъй? Пък и сега е нашият шанс догодина Колипетльово най-сетне да стане град…

Като хвърли бомбата, кметът обърна една бърза мастика, запали от новите бързогаснещи цигари и победоносно огледа компанията.

Компанията го зяпаше с отворена уста, само тази на попа не се виждаше, от брадата.

- Брей.- изцъка иззад тезгяха кръчмарят.

- И сега какво, кмете? Какъв е този… ъъъ… спрайт… тоест - сайт?- срамежливо се поинтересува даскалът по същество.

- Сайт! Млъкни, даскале! Страница ви викам. И навсякъде се вижда. Албания, Унгария, Съюза, Горна Оряховица, Бангладеш, няма джаста-праста. На нея ние ще опишем хубостите на село – алтернативен туризъм, чист въздух, природа, лов и риболов, къщи за гости, културно-историческо наследство, ала-бала. Ще пишем как се оправяме мъжки с кризата и какви европрограми сме прилапали… пардон – усвоили. Ще похвалим местната управа и централната власт, и ще наругаем опозицията. Ще го наснимаме хубавичко това наше село Колипетльово отвсякъде и ще го пльоснем в тоя интернет, че цял свят да ни гледа сеира и хората да ни завиждат, пък и да ни се помогне да станем град най-сетне, мамка му!

- А така, кмете!- провикна се войнствено поп Пейо, на коготото мастиката явно не му понасяше твърде след вчерашния курбан, както се виждаше и с просто око.

- И как ще стане всичко това?- осмели се отново даскалът.

Кметът започна да го гледа накриво.

- Млъкни, даскале!... Така!- сопна се накрая и гаврътна още една мастика – Първо ще му сложим името, на това, на сайта… Колипетльово се казва селото, нали така, бъдещ град дето се вика? Е, питах по мобифона внучката в града и тя ми го преведе на английски. Англичаните, дето ще идат тук масово на селски туризъм, кални бани и греяна ракия, ще му викат Killcock City, ъндърстенд, май френдс? Та тъй – в интернет адреса на селската ни страница ще гласи ей тъй на - www.KillcockCity.com. Всичко съм измислил аз, всичко. Акъла ще им вземем на ония от съседното село Пачи Крак, дето не могат си преведе даже тъпото име, че сайт да правят или град да стават – Боже опази….

- Брей!- възхитиха се в един глас всички, макар никой нищо да не схващаше, най-малкото пък даскала, който всъщност беше взел задочно кетап и то във вечерните курсове, докато още ги имаше – „Дабъл Ю, Дабъл Ю, Дабъл Ю, точка, КилкокСити, точка, Ком”! Брей!

- „Кон” ли?- зачуди се единствено даскалът.

- Сега, по същество. Млъкни, даскале!- делово ги отряза кметът, доволен от реакцията – Трябва първо да разпределим задачите, да сформираме екип дето се вика, мениджмънт, маркетинг, такива работи едни…

- Кажи, кмете, кажи!- един през друг се развика местният елит, всеки с надеждата, че нещо ще намаже покрай цялата тая дивотия, макар и на никой да не му беше ясно точно като как, какво или кога. Важното беше келепир да пада, ако и да е от проклетия „интранет”.

- Първо…- започна делово кметът, хвърляйки скришом по един белтък на малкото листче, което измъкна от джоба на сакото си – Трябва ни администратор на сайта. Тоз, дето ще се занимава с… ъъъ… домейни… ъъъ… хостинги… ъъъ …уеб дизайни… ъъъ… постване, копване и пействане, дилийтване и шейрване,  и – абе, таквоз, туй е… Маноле, ти ще си!

Манол, пъдарят подскочи две педи над пейката и само дето не си разля бирата, а беше вносна.

- „Аз ще съм” КАКВО?!- изквича той.

- Администратор, казах. Ти ще си администратор на сайта. Тъй трябва.

- Ма що пък аз, бе кмете?

- Щото през 60-те си бил администратор в хотел на Златните, нали така? Така. Точка по въпроса, значи… Сега… Текстове ще трябва да се дращят по сайта, литература и джурналистически разследвания, един вид. Значи, автор трябва, джурналист. Там работата е ясна. Даскале, честито!

Даскалът благоразумно си замълча и се почеса, дето не го сърбеше, под масата.

- За снимките…- продължи кметът – Клисарът е с най-голям опит…

- Ама, кмете! Само кръщенета и погребения съм снимал аз, бе, какъв опит?!

- Имаш поглед над нещата, значи. Професионалист. Фото Мексико! Ти ще си фотографчето на сайта, ясно?!... Тъй… Рекламата е важно нещо в интернет, пък и не само там, скъпи съселяни, тъй че за рекламни агенти единодушно назначавам пощаджията и кръчмаря… Шт, тихо там, решено е вече, казах… Пощаджията много ходи и всичко знае, пък и контактите, нали така, а кръчмарят и без това е червив с пари и може да цуца реклама от клиентите на вересия… Така… За редактор на сайта мисля най-добре ще е да сложим Мишо Кривия – бил е контрольор в междуселския автобус, в транспорта, значи, голяма работа, до града често пътуваше и много е видял, тъй че ще контролира и редактира останалата паплач от екипа… Добре…

- Ами ти, кмете? Цялата работа разпредели. Светът ще ни гледа отвсякъде по тоя интранет, ти какво ще правиш?- подмаза се пъдарят Манол.

- Аз ще съм… ъъъ…главен редактор, изпълнителен директор и началник реклама на сайтчето, драги съселяни. Пък и нали съм кмет – ще ме снимате там – първа копка, втора копка, трета копка, първа лента, втора лента, трета лента - интервю ще ми вземете по интернет, по коктейли разни, семинари и командировки ще трябва да се ходи, такива работи, да не се излагаме сега – нали град ще ставаме уж…

- Добре бе, кмете, аз какви ще ги дялам тогаз?- подхлъцна  самосъжалително поп Пейо – Слушах-слушах-слушах, нийде името си не чух. Какво ще правя аз с тоз триждий проклет дяволский сайт, тпу, анатема, гад нечеловеческая?!

- Ти ще осветиш по стар народен обичай офиса, отче…- благо отвърна кмета и вдигна чашата – А, наздраве сега, че работа ни чака, драги съселяни, а скоро – и съграждани… Хаирлия да е новият селски сайт, ъндърстенд, май френдс?!