Турист в друг свят

Жегата наистина си я биваше.
Посрещна ме още на границата. Всепоглъщаща, плътна, адска горещина, от която всичко като че ли трептеше в маранята, а потта беше просто допълнителна екстра.
Нямах всъщност нищо против. Точно така си представях почивката си.
Вижте, аз съм един обикновен задръстен средностатистически човек. Счетоводител съм, сиреч сухар. Жител на северна държава, където всичко е сивкаво, хладно, дъждовно и мъгливо. Исках разнообразие. Исках да си отживея.
Затова избрах офертата за Айда, тази непозната за мен екзотична тропическа държава. Оскъдният ми бюджет, заделен с мъка за ваканцията, ми позволяваше само този избор. Другият беше да отпътувам към зале„чвана страна Райа, но според справочниците там всичко беше сиво-бяло, стерилно и скучно, точно като в родината ми. Това предреши нещата.
Както беше според туристическия контракт /пълен комплект, ол инклузив, гарантирано връщане на парите/, посрещна ме персоналният ми гид. Дори на пръв поглед даваше вид да е странна птица. Беше дребен и чевръст, облечен с комичен смокинг с папиьонка и с дълги поли, удивително напомнящи опашка, а не част от официална дреха. Би се предполагало, че като местен жител, е свикнал с жегата, но той беше някак зачервен през цялото време, дори очите му бяха червени, гуреливи и сълзящи. Имаше добре оформена дълга и заострена вандайкова брадичка, смешни заострени уши и чифт слушалки /с които май беше окичен целия обслужващ персонал в Айда/, които приличаха по-скоро на рогца, отколкото на слушалки.
- Ждравейте, ждравейте, ждравейте!. - възкликна емоционално моят персонален гид и се разтопи с поредица поклони, мимики и жестове на неподправено гостоприемство, несъмнено в предвкустване на бакшиша - Допре дошли ф Айда! Опещавам фи НЕЖАБРАВИМО изжифяфане.
- Кой си ти?- запитах малко троснато, тъй като още не се бях окопитил от адската горещина, а нахилената му физиономия сякаш затрептя сред маранята:
- Как кой?! Аз шъм фаший персонален гид. Мефи Лукатър. Приятно мий. Чуфствайте се като ф дома ши.
Зачудих се за какъв дявол ми е нужен гид, който дори не умееше да говори правилно езика на туриста и надали имаше свидетелство за квалифициран преводач, но после си дадох сметка, че ми е все тая. Бях дошъл да му отпусна края ,да купонясвам, да си поживея. Смешното гидче нямаше да ми развали купона. Пък и не ми се разправяше още отсега. Жегата беше ужасна.
- Има ли тук развлечения? Купон? Оргии, вакханалии, разврат, пълно грехопадение?- запитах деловито, за да си дойдем на думата.
- О, тук е прошто етна иштинска бошествена комедия, хахаха, ако мога така да ше ижражя!- разкикоти се непочтително Мефи Лукатър и доволно потри ръце - Ще фи хареша. Много. Купонът е прошто нон стоп. Може да ши купоняшваме жавинаги ш ваш двамата букфално.
- Моля?
- Наиштина, наиштина. Огледайте ше шамо. Пачанга, приятелю!
Огледах се.
Тази държавица Айда наистина си я биваше, жега или не.
Около мен буквално вреше от разкрепостени жени, които и при най-добро желание надали бихте нарекли девици. Изглеждаха похотливи, безсрамни и разбратни, точно каквито ги исках. Разтреперан от желание, погледнах към гида си.
- А вие нямате ли си семейство? Жена, деца? Нямате ли проблеми с тази... хм... професия, с тези дами тук наоколо?
- О, хахаха. Шена ми е иштиншка фещица а децата ми ша етни дяфолшки ишчадия, малки демони, фи кажвам, хахаха! Не ше пезпокойте, наиштина.- отново се разкикоти Мефи Лукатър и посочи с широк жест странния свят наоколо.
- Това тук всичките туристи ли са?- поинтересувах се, колкото да поддържам разговора жив.
- О, да. Поне пофечето. Оштаналите ша от обпслушващия першонал.- показа ми чевръсти дребни същества, зачервени до болка досущ като него самия, със съвсем същите случашли-рогча и фракове с поли като опашки - Туриштите ни обаче ша шамо от сой. Иштиншки грешни души, хехехе. Гоштуват ни адфокати, политици, журналишти, рок жвезди и кино жвезди, елитни проштитутки, какфи ли не. Имаме дори филошофи и поети. Вше лакоми чревоугодници, шладоштраштни разфратници, пияндета, штишнати паралии - вше от сой, вше от сой.
Гидът отново доволно потри ръце.
Минахме край няколко врящи казана, където се въргаляха неколцина тлъсти мъже в компанията на гъвкави жени с похотливи усмивки.
- Това какво е?- поисках да зная.
- Джакузита, приятелю, джакузита.- с готовност отвърна Мефи Лукатър.
По-нататък се натъкнахме на блестящата неонова реклама на някаква тузарска кръчма, която буквално крещеше с огромни букви срещу посетителя: "Кръчма Деветте кръга". На входа имаше странин на вид фейс контрол в лицето на двамина от обслужващия персонал, стиснали нещо, което удивително приличаше на тризъба вила. Над главите им малко по-скромна табелка оповестяваше: "Lasciate ogny speranza".
- Какво пише там?- запитах остро.
- О, припомнят на гоштите да не забравят нещо вашно. Хубава дупка, мнооого гореща, много грях, хахаха.- с готовност поясни моят гид, после подканящо предложи - Ишкаш ли да ше шпушнем долу?
- Ами...
- Хм. Я ми каши, приятелю, ти да ши шлючайно филисоф, поет или учен? Не? Хм. А шладоштраштник? Не знаеш? Лаком, шкъперник, прахошник? Ленив или ижбухлив? Епикуреец, грешник или еретик? Алхимик или фалшификатор? Да ши крадец, богохулник, ижменник, магьошник или да ши рашпънал шлючайно Христос? Не? Не ши нито едно от това ли!? Чештно?! Хм...
Мефи Лукатър доби посърнал вид и замърмори. Счу ми се, че фъфли под мустак нещо неразбираемо за Горгони, Медуза, Стено, Еврила, за Лимбос, Минос, Цербер, Плутон, Стикс и Кокит, за Минотавър, Кентаври и Харпии. Ама не бях сигурен. Хич не ме биваше по чуждите езици, още по-малко пък древните.
Мястото обаче започваше да ми харесва все по-малко и по-малко и то не само заради нечовешката, направо адска горещина.
- Я кажи.- рекох внезапно, обзет от съмнения - Кой си ти, по дяволите? Каква е тази скапана държава Айда. Наистина ли се казваш Мефи Лукандър и си туристически гид.
- Ааа, то така ши ше проижнашя по нашеншки, името ми де, пък и името на дършафата ни Айда. А и мънишко фъфля, да? На ваший език звуши малко по-разлишно, мишля.- отвърна гидът ми и ми подаде разговорника, който винаги носеше със себе си.
Отворих и потресен прочетох: "Вашият професионален туристически гид Мефистофел Луцифер през Деветте кръга на Ада. Дай жега, брат!".
Погледнах го изпод вежди. Нещо не схващах. Той обаче схвана това, че аз нищо не схващах.
- Можеш да ми викаш и Сатаната, Дявола, Велзевул, Луцифер, Мефистофел, Принца на мрака... Може и прошто Мефи, де...- услужливо поясни той.
- Ти какво? Полудя ли?- изкрещях - Край! Искам да се махна от това дяволско място. И без това се потя като свиня. Искам да анулирам резервацията. Чу ли ме?!
- О, няма как, фриятелю, няма как. Вишдаш ли, шпоред контракта, ти де факто ши тук зафинаги.- примирително рече Мефи Лукатър или който там по дяволите беше той.
- Така ли? ТАКА ЛИ?!- развиках се победоносно, а малката ми счетоводителска душичка, така подредена, логически оперираща и последователна, тържествуваше до Бога - Я прочети пак най-отдолу на договора. клаузата на последната страница, да. С малките, мъъънички буквички.
Мефи Лукатър присви късогледо очи срещу документа и се зачете.
После изпъшка:
- Мамка му! По дяволите! Да горят ф Ада дано. Тъпи туриштичешки предштавители. Никога не ши вършат работата както трябфа. Никога!
Разхилих се в огорчената му физиономия.
- Пише, изчадие адово, че ако клиентът е недоволен от обслужването, особено ако е ревизор или счетоводител по професия, може автоматично да изиска от туроператора да презавери резервацията за друга дестинация, глупако пъклен такъв. Така че давай - звъни по-бързо на оня вашия туристически представител в Райа - Петър, и ми оправи документите. И по-бързо, нали...

Подписал рекламацията - Бош, Йеронимус

Старе Месте в Братислава е като при Хашек, ама не съвсем…

Тръгнеш ли нагоре по течението на голямата река Дунав от Русе към изворите и, подминеш ли Румъния, Сърбия, Хървтаска, Унгария – в един момент се оказваш в страната с едно най-често бърканите имена /и то не само от пословично неосведомените в областта на географията американци/ - Словакия. Поради ред геополитически причини, тази красива, неголяма по площ и население страна, образувана след разпада на бившата Чехословакия, все още често е бъркана със Словения или недай си боже със Славония. А причина за това няма, освен може би близката морфология на имената.

Столицата Братислава е една истинска малка перла на брега на река Дунав. Евтина дори за нашите стандарти /особено на фона на предходна Будапеща и на следващата по течението Виена/, фактически без престъпност и с малък, красив, добре запазен стар град, Братислава напълно те поглъща в ежедневието си, което – поне на пръв поглед, не е така натрапчиво доминирано от тълпите туристи като самите нас. Може би и това е причината българите да не изпитват остра нужда тук да се напъват да се разберат с местните на лошия си руски, английски, немски или френски. Опитайте на български! Почти със сигурност ще ви разберат. Преди да слезеш от кораба на брега, нормално е да запиташ с угрижен вид екипажа кое къде е, как да си набавиш карта, колко струват такситата, глобяват ли те ако пушиш на публично място. Всичко това се оказва излишно. МОЛ-ът е надясно от моста, под който е акостирал кораба, старините – наляво. Оказва се, че и тук, точно като в „Добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек, на старата градска част и викат чисто и просто… Старе Месте – точно като в доскоро братска Прага. Освен това се пуши практически навсякъде, а карта и пари за такси просто не са нужни, защото градът е така малък и подреден, че има време за всичко, дори в излишък. Дори за няколко халби добре изстудена местна бира /които решавате да изпиете в неземната братиславско-рокаджийски-барокова-готическо-историческа атмосфера на кръчма на име „БарРок”, където персоналът и тоалетните са изцяло издържани в черно и 5 пъти в седмицата има музика на живо/. Бирата разбира се може да си я пиете по барчетата, кръчмичките и кафенетата по малките, тесни и живописни улички на стария град, където си пожелаете – дали в бар „Хемингуей”, дали в „Куба Либре” и на още 100 приятни местенце наоколо… тук най-доброто местно пиво е „Злати Бажант”. И за сравнение, ако в съседна Будапеща или Виена платите за две големи бири под тентата на кафене на тротоара 10-12 евро, тук това ви струва едва 3-4 евро. Дето се вика, хубав град, хубави хора!

Иначе пешеходната част на Стария град има /поне/ два площада — на единия се намира Операта, а другият — който е по-малък, е същинският центъра на град и там е старото кметство. „Портата на Михаил” е строена през 1300 година и е единствената останала от средновековието порта от укрепленията на Стария град, днес приютява изложба от оръжия от бурното минало на Братислава. На върхът на кулата на портата са поставени статуите на Св. Михаил и на дракон, като самата кула е построена в 1529 – 1534 година. В Старо Месте има още много какво да се види. Там е Замъкът Братислава (Bratislavský hrad) разположен  на изолиран скалист хълм, точно над река Дунав, откъдето се открива невероятна гледка към града, към Австрия и към Унгария.  Словашкият национален театър или Операта е най–старият словашки професионален театър, който днес се използва за – опера, балет и драма. Бароковата църква „Троица”, Катедралата „Св.Мартин”, Църквата на „Ордена на Св.Клара”, Църквата на „Ордена на Капуцините”, Старата сграда на кметството (едно от най–старите каменни здания в Братислава и най–старото кметство в Словакия, изградена през XV век в готически стил), Зоологическата градина на хълма Малки Карпати на 96 хектара площ с над 1000 екземпляра, 104-те хотела в града – това са все здания, места и истории, които създават атмосферата на този удивителен половин милионен град на брега на Дунав. Атмосферата там обаче не е само в това. Тя се крие и в многобройните местни кръчмички, в стотиците малки магазинчета за какво ли не /от храна и напитки, до сувенири/, в тесните улици на Стария град, в разноцветните фасади на сградите, в старинните яркочервени трамваи и автобуси, в нацвъканите артистично навсякъде в града цветя, градинки и фонтани, в многобройните закачливи бронзови статуи  и най-вече в хората тук – мили, отзивчиви, топли хора със славянски души, говорещи свободно на словашки, унгарски и немски, винаги готови да те снимат с любимата пред някой паметник, да те упътят и дори да те почерпят едно питие, като преди това разбира се ти препоръчат „най-добрата”… Братислава в общи линии дава представа за един спокоен, лежерен , добре уреден град, в който малките разстояния, местното гостоприемство и космополитизмът вървят ръка за ръка. Никой тук не бърза. Няма градска суматоха, час пик или тълпи по улиците. Дотолкова, доколкото – ако в един момент девойка на ъгъла ви продава кукли с национални носии или тукашни напитки и сладко, на следващия ще видите разположени една срещу друга футболни кръчми /с облечени във футболни екипи сервитьорки и огромни плазмени телевизори на тротоара/, а по-нататък поопърпан африканец, натоварен с кукли, тотеми и маски ще се опита да ви пробута стоката, за да се „прибера у нас Кения”. Освен африканска обаче, по улиците на Братислава лесно ще намерите и „българската среда”. Случайни минувачи, паметни плочи, спомени, ще ви припомнят, че тук има добър университет, в който се образоват много наши студенти, че тук е родена съпругата на княз Александър Батемберг – Йохана Лойзингер, живял е поетът Стефан Гечев, починал е футболистът Божин Ласков. Освен това Братислава е побратимен с Бургас и София…

Почти истинска машина на времето и пространството, нали?!

За това ни напомня и на връщане към кораба Новият мост, свързващ двете части на града над река Дунав. На върха на моста има ресторант “НЛО”, наречен къде на шега, къде на истина от местни и от туристи така, защото формата му е точно като на летяща чиния. От него се разкрива разкошна панорама към Братислава и околностите, почти като тази, която се открива пред погледа на туриста от древните зъбери на исполинския Братиславски храд, кацнал величествено на хълма отсреща. Минало и бъдеще си дават място в сърцето на Братислава и никой, който веднъж е минал по мостовете му, извървял е криволичещите улички на Старо Месте или е пил хладна словашка бира под сянката на някоя от църквите му, не може да остане безразличен към чара му. И да не поиска да се върне отново един ден там…

Камен Петров