Рекламните помии, които денонощно ни заливат от радио и телевизия, особено в праймтайма, показват не друго, а най-вече това, че драстично подценяват интелигентността на българина и че залагат предимно на първичните инстинкти, разбирай – най-пошлите такива.
Чак гадно да ти стане, когато по десет пъти на ден лигав зле модулиран мъжки глас припява „бомбичка, боооомбичка, там-та-ра-ра-ра-рам“ на фона на световноизвестни арии и с това адски те депресира и от раз те отказва повече да посегнеш към иначе любима на поколения българи нашенска марка от бира.
Да, същата тази, която навремето чрез гласа на иначе гениалния комик Кръстьо Лафазанов тръбеше, че „хората сбира /или хората с бира?!?/.
На крехките плещи на друг природен талант в областта на комедията – Христо Гърбов, пък са се излели тонове уж качествено лепило и комикът - ще не ще - се опитва с хъшлашки реплики, подадени му от пишман сценаристите, да ни убеди да си купим същото това лепило, кой знае защо.
Всички сме гледали по телевизията до втръсване все същите аматьорски „рекламни“ клипове на вафли, рекламирани от тъпоумни изрусени кифли, на мезета, рекламирани от едни други вече овехтели комици /Комиците ли казах?!?/, на разни наденици в скечове с псевдопатриотичен и псевдомакедонски привкус. За чуждестранното производство дивотии в областта на телевизионната реклама, пробутващи ни боклуци като прахове за пране, разни неща за отпушване на канали и лъскане на кухненски съдове, поредните „безлихвени“ кредити, пасти за зъби, лилави крави и различни марки автомобили, които не са ни изобщо по джоба, няма въобще какво дори да споменаваме. Тях ние си ги знаем от години. И не купуваме тези боклуци.
Защо се занимавам с кахърията, наречена „българска реклама“ ли?
Понеже днес, докато карах детето до детската градина, по радиото в колата блъвна поредното трудносмилаемо нещо, наречено „рекламен клип“. Отново безмислено като замисъл и изпълнение. Отново просташко. Този път клипчето представяше представата на столичаните в повече от Шопско за това как точно общува вербално пролетариата в провинцията, най-вече с лафове като „братчед“, „иде сизонъ нъ банятъ“ и други невнятни словосъчетания. В крайна сметка не се разбира какво точно „рекламира“ цялото това недоразумение, ама карай – важното е калабалък да става и да се въртят едни пари.
Факт е, че рекламата в България от време оно в общи линии е на 90% мини рекламни агенцийки, аристократично скътани на площ от 20-ина квадрата в преустроени гаражи и сутеренни помещения от общите части на жилищни блокове, чиито ЦЕЛИ двама служители обикновено са тясно специализирани да лепят фолио по фасадите на други гаражи и сутерени от по 20-квадрата, на което обикновено пише проникновени нещица като „Бакалия“, „Плод-зеленчук“, „Фризьорски салон – 2 лева за мъжко, дамско и детско подстригване“ и прочее върхове в развитието на нашенския дребен и среден бизнес.
Дааа, тук определено няма пръст Фредерик, нито пък Бегбеде...
Или с две думи – какво ли пък съм тръгнал да се оплаквам аз. Просто трябва да си спра радиото в колата и да изхвърля телевизора през терасата. И без това щом почне рекламен блок по телевизията или радиото, просто сменям канала.
Защото каквато ни държавата, каквато ни икономиката, какъвто ни интелекта, такави ни и рекламата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар