петък, 30 септември 2016 г.

Любими заглавия, скапани книги

Снощи отново страдах от безсъние и незнайно защо си зададох въпроса: "Кое е любимото ти заглавие на книга?". Не просто коя е любимата ми книга, а заглавие на книга!
Замислих се дълбоко.
Не беше лесно.
Наясно бях, че има много велики книги със скапани заглавия /"Война и мир", "Старецът и морето","Пилето", "Чужденецът", "Процесът", "Параграф 22"/, както и негодни за четене боклуци със страхотни попадения в заглавието /"Погнусата", "Степният вълк", "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет", "Чайката", "Лолита", "И сам воинът е воин"/.
Все пак знаех, че най-често голямата книга носи и голямо заглавие, по простата причина, че и то е също толкова важно за автора, редактора, издателя и читателя, както и първото изречение, първия абзац, първата глава, завръзката, развръзката, финала...
Мислих дълго, после натраках на лаптопа скромен списък. Лично мой. Строго субективен. И много личен.
Ето го и него:
"Непосилната лекота на битието" /страхотно заглавие, страхотна книга/.
"Сто години самота", "Любов по време на холера" и "Хроника на една предизвестена смърт".
"И над морето го преследвах с полет тих..." /страхотно жанрово заглавие/.
"Почини си след толкова тичане".
"Инспекторът и нощта" /друго жанрово заглавие, този път родно производство/.
"Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Голямата скука", "Господин Никой", "Умирай само в краен случай", "Тайфуни с нежни имена" /тук нямаме аналог на големия Богомил Райнов/.
"Нежна е нощта".
"Гроздовете на гнева", "За мишките и хората" и "Зимата на нашето недоволство".
"Полет над кукувиче гнездо".
"За кого бият камбаните", "Да имаш и да нямаш", "Сбогом на оръжията".
"Закуска за шампиони", "Майка Нощ", "Съдби по-лоши от смъртта" и "Котешка люлка".
"Архипелагът Гулаг".
"Смъртта е занимание самотно".
"Пяната на дните".
"Името на розата".
"Повелителят на мухите".
И т.н., и т.н.
Списъкът може да бъде безкраен и допълван до безкрайност.
И пак да не забравяме, че този си е чисто мой и съвсем не е пълен.
Както и, че искаме или не - заглавието на добрата книга завинаги се отъждествява с нея, добро или не чак толкова.
Просто мисъл в мигове на безсъние, в които вместо да спиш, гушнал в любимата, зяпаш с празни очи в тавана и мислиш...

Няма коментари: