Край

С наведено от срам лице
С разперени криле-ръце
Но не за да летят,
                               а да предават
Със сведени сълзи-очи
Без въздух в свитите гърди
Вървиш назад,
            следи след тебе не остават
С подбивани от бяг пети
С разбити блудкави мечти
Отлитнали
                преди да ги изкажеш
Отново бягаш и си ти
В очите има пак сълзи
Срамуваш се
                  и не летиш, но крачиш
Вървиш, на място пак стоиш
назад и без криле летиш
                   В гърдите въздуха не стига
И дириш своите следи
И дириш своите мечти
                   И дириш...
                                  После просто спираш...