Ще избягам навек от света -
Цял скован в тежестта на телата
Тъй набъбнали в сива тълпа
Ще разбия бетона с главата си
Нека падат край мене стени -
Нека стаите носят в недрата си
На Вселената всички звезди
Ще прекрача чертата с краката си
Най-извечната от всички черти
И след нея ще крача нататък
Накъдето са бъдните дни
Ще оборя Света със словата си
С непонятен за всички език
С атавизма на древните Нарциси
Сред които пълзиме, сами
Ще сваля плътта от душата си
Всичко видимо ще съблека
И от тленното сетни остатъци
Ще захвърля на ръба на Света
Няма коментари:
Публикуване на коментар