Ловец на хакерски глави

Да, това съм аз. Един ловец на хакерски глави. Едноличен ударен отряд за бързо реагиране, специализиран в разбиването на престъпни групи, източващи чужди кредитни карти.

Не мислете, че съм учил за това. Че съм специализирал в тайните служби. Или че съм бил вербуван. Няма нищо такова. Всичко се случи някак от само себе си, по пътя на еволюцията, ако мога изобщо така да се изразя.

Доскоро бях един средностатистически човек. Притиснат до стената от кредитори, хазяи, колекторски фирми, монополистите, които ни продават при безбожни условия ток, вода, телевизия, телефонни услуги и парно, алчни банки и неадекватно правителство.

Живеех сив, безинтересен живот – от заплата до заплата и от плащане до плащане. За хакери и скиминг устройства бях чувал само по новините. То българите и без това от Папата насам не се бяхме прочували по света, ето че дойде нова ера – ловят ни бандитите, които точат чужди банкови карти, и в САЩ, и в Европа, и в Тайланд, а за за главите на хакерите ни едва ли не обявяват награда от Интерпол и ФБР.

После един ден компютърът у дома започна да се държи странно. То не че беше нещо особено, просто таратайка почти без памет, но все пак… Започна да се пуска и да се изключва сам, да разпраща от мое име имейли на познати, непознати и дори на пощите на  чужди министерства, да изписва непонятни броячи на монитора и да ми препоръчва порно сайтове.

Хакер, рекох си, просветлен от новинарските емисии и заглавия, и разбира се, оказа се, че не греша.

Там му беше грешката обаче на този хакер, Анонимен или не – че посегна точно на моя компютър, не на някой друг.

Стоях си така нощ след нощ пред компютъра, пиех си рома или биричката и му гледах сеира на този хакер и безплодните му напъни да ме хакне.

Опита завалията и с имейла ми, и със скайпа и с фейсбука.

Да, ама ядец!

Имейлът ми празен, братче – само заплахи от Енергото, ВиК, Топлофикация, мобилния оператор и бившата ми тъща. Няма поверителна информация, няма лични данни, няма бизнес тайни, няма нищо.

В скайпа ми пък и без това бъка единствено от вируси, така че направо му разбих системите на хакерчетето.

Във фейсбука ми, естествено, нито един приятел. Публикувам си сам голи снимки на стената и сам си ги коментирам. От време на време гледам някой клип на Дийп пърпъл, пуснат от друг анонимник и самотник като мен, лайквам го и това е. Такъв е животът напоследък, братче – алиенация, деградация, понякога ампутация, често пробация…

Като видяха, че в компютъра ми няма нищо, освен няколко голи снимки на бившата ми жена, двайсетина парчета от самотните ми напъни да пиша стихотворения и два-три паяка, които бяха си изплели паяжината между видеокартата, юесбито и отдавна неработещия вентилатор, хванаха се за кредитните ми и дебитни карти.

Там обаче нещата се оказаха дори още по-зле.

Това скиминг-миминг при мен не върви.

Не че нещо съм особено технически или в банково отношение грамотен, даже напротив, както не пропускаше да ми го припомня през ден през два вече бившата ми тъща. Нито знам как да банкирам, нито да си крия пин кода на банкомата, нито коя банка какви такси и лихви ми начислява, нищо. Чисто и просто картите ми празни до една, братче, а две от тях са и на минус с по няколко стотака заради закъснели вноски по няколкото ми банкови кредита. Та ония типове скимираха ли, сканираха ли, идея си нямам, накрая се видяха в чудо. На по-късен етап от развитието ми стана ясно, че няколко хакера и мошеници, специализирани в източването на кредитни и дебитни карти са откачили леко от моите три отдавна фалирали банкови карти, така че сега са в усмирителни ризи в карцера на психиатрията в местния затвор. Но, това е една друга тема.

Факт е, че като стана известна тази история на широката общественост /благодарение на масмедиите, мамка им!/, веднага ме потърсиха от ГДБОП, КГБ, ФБР, ЦРУ, Мосад и Интерпол. Аман-заман, викат на няколко езика и секретни кода, помагай в борбата с източването на кредитни карти, с хакерите, организираната и неорганизирана престъпност, ти имаш богат опит…

ГДБОП е това, ще помагам, къде ще ходя.

Пък и ми предложиха добри пари за цялата работа.

Сега си имам прилично платена чиновническа служба в строго засекретена канцелария в подземието на едно анонимно учреждение извън града.

По цял ден се наливам с кафе, слушам радио и щъкам по компютъра и по един терминал /или може би беше киоск/ наподобяващ тези на обикновените банкомати по улицата.

Ловя хакери и мошеници, а се оказа, че типовете се лепят като мухи на мед по такива като мен, да им се чудиш на акъла направо, така че реколтата, братче, обикновено беше направо богата.

Вися си значи по осем часа на ден в засекретеното подземие, пия си кафето и ловя хакерски глави. Като трябва да пресметна нещо, вместо компютър ползвам обикновено сметало или една „Елка”, която изкопах от скрина на покойната си баба. Така, знаете, е някак по-безопасно. Да ми ги хакнат ако могат, хахаха. Иначе смятане пада, защото почти няма за какво да харча, така че заплатата се трупа ли трупа в банковата сметка. Само че – да не съм прост – не в моята – защото в нея са се вкопчили с невидими пръсти хакери от цял свят, а в една подсметка на банковата сметка на държавния резерв. Там и да изчезнат паричките ми, все тая – той държавния резерв, знаете, и без това отдавна е на червено…

Камен Петров

P.S. Ако в момента четете това и сте стигнали до подписа на "автора"у значи в момента компютърът ви е хакнат и в рамките на 10 секунди хард дискът ви ще бъде изтрит. Това е вирусът от ново поколение V12&88$`*#&3 и бронебойни патрони за него няма открити, няма открити...