По сто паважа спъвах се и падах
Във сто килии окован линях
После се изправях и отново ставах
Скъсвах си оковите и свободен бях
На сто лъжи повярвах безпричинно
От сто беди избягах, не съвсем
Ала така и не застанах мирно
И нито се почувствах победен
По сто причини хората избягвах
Със сто крака – стоножка – бягах аз
Но и до днес не мога да повярвам
Че хората са просто параван
Зад който крият сто лица различни
Със сто ръце крадат и ме душат
Защото стори ми се неприлично
Да е дотолкова бездушен този свят
