събота, 7 октомври 2017 г.

За битието в рамката

Творецът беше застанал отстрани и наблюдаваше с критично око творбата си. Беше изпоцапан, уморен, но доволен, че творбата му все пак най-сетне е завършена и вече шества по света. Сътвореният от него свят сякаш преливаше извън картината на цялото, застрашавайки да излезе извън рамката. Толкова истинско изглеждаше всичко, излязло изпод ръцете на Твореца.
Беше рисувал тази картина на живота цели седем дълги, изтощителни, направо непосилни дни. Беше вложил буквално всичко от себе си. Беше вдъхнал живот на неудошевеното, беше наситил с цветове анонимно сивото, беше изпъстрил света със символи. Създаденият от самия него свят насред рамката буквално оживя пред очите му, картината на живота се очертаваше перспективна.
През първия ден Творецът беше положил малко нерешително първите мазки върху белия грунд и бе създал земята и небето. В началото земята бе безформена, тъмна и пуста, но той сътвори светлина и работата сякаш потръгна. Творецът си поигра още малко със светлосенките, коригира леко перспективата, наблегна на землистите и топлите тонове за земята и на оттенъците на ултрамарина за небето. Получаваха му се нещата днес, реши.
На втория ден изрисува водата, моретата и твърдта насред тях. Остана доволен, поне донякъде. Може би беше все още малко бездушно всичко, недостатъчно раздвижено и одухотворено. Трябваше в идните дни да се погрижи за това, да размърда нещата, да вдъхне живот на творението си.
Третия ден Творецът посвети на създаването на сушата, а четвъртия - на слънцето, луната и звездите, които да делят света на ден и нощ, а душите на хората на добро и зло. Алегорията се получи, помисли си тогава той. Слънцето блестеше сияйно, от другата страна се спотайваше мракът. Точно така, както и трябваше да бъде, да - точно така...
На петия ден, понеже светът, който вече живееше свой собствен живот, строго очертан от пространствата и правилата на рамката, стоеше някак пуст и неудошевен, Творецът реши да го запълни с живот. Нарисува всяко животно, което се сети /и чието пресъздаване на платното бе според силите на уменията му/. По небето полетяха птици, по земята скитаха влечуги и млекопитаещи, в морето заплуваха риби. Картината наистина се раздвижи за пръв път от началото и удоволетворен, той остави четката в края на работния ден и покри картината с парче плат до сутринта.
Шестият ден започна някак неудоволетворяващо, чисто творчески погледнато. Творецът махна плата от картината и дълго я съзерцава. Нещо и липсваше, апределено. Скоро той разбра какво. Със смели, решителни мазки започна да твори и на платното се появиха малко по малко и разумни същества. Хора, подобни на самия него, тъй като си даваше сметка, че на този свят познава най-добре и извътре единствено себе си, така че се самопресъздаде на платното. Спря единствено когато му се струваше, че вече е дал достатъчно плът и дух на хората в картината - властни, любопитни, надделяващи над животните, водата и земята, първи във всичко. Това е, рече си и остави четката и палитрата.
На седмия ден сутринта погледна картината. Стори му се завършена. Всъщност точно така искаше да изглежда света, създаден от самия него на платното. Реши, че си е заслужил почивката и ще остави творбата си да "отлежи", за да я погледне след време с нови очи, с ново любопитство и критичен поглед. Дистанцирай се, а после проникни до същината на нещата, рече си. Творецът беше създал не една и не две нови реалности, беше завършил успешно мнозина проекти, но някак си усещаше, че това тук, този тъй реален свят, насред строгите очертания на новата рамка, е апотеозът на неговите умения, на усилията и стремленията му.
И мина време.
Творецът се завърна в един прекрасен ден пред платното, на което беше изобразил живота и го загледна с хладно чувство на дистанция от собственото си творение. Гледа го дълго. В първия момент дори не можеше да повярва на очите си.
Сега картината живееше свой собствен живот.
Това, което видя, не му се понрави.
Картината му, вместо търсения рай, се беше превърнала в същински ад за сетивата, за душевността, за надеждите.
Брат убиваше брата, друг прелюбодействаше, трети крадеше. Навред бушуваха войни и ставаха кръвопролития. Ужасяващи сцени на кръвосмешение, подкупничество, кражби, разврат и богохулство се развихряха на воля, като че ли излезли изпод четката на някой душевноболен. Хората се избиваха един друг и унищожаваха с общи усилия природата - земята, океаните, живите твари по въздуха, в морето и на земята, с толкова труд и въображение създадени от Твореца. Най-ужасните картини за него обаче бяха тези, в които съзря как неговите собствени творения - човеците, нарушават всички божи закони, погазват правилата и табутата, опитват се всячески да разбият рамката и да излязат извън нея, извън контрол.
Там където бяха успели в нечистите си стремежи /поне донякъде/, боята, реалността и лустрото се напукваха, ронеха се и се лющеха, и отдолу се показваше един съвсем различен от представите и стремежите му цвят, а рамката се беше нацепила и заплашваше да се разруши и да пусне всичкия този деструктивен напън извън строгите си, геометрически правилни и морално приемливи очертания.
С гримаса на едва сдържано недоволство и отвращение, Творецът взе голямата четка, потопи я щедро в боята и с плавни, добре отиграни движения започна да премахва и замазва в анонимно бяло създадения от самия него свят.
Маза дълго и старателно, чак докато от платното не изчезна всичко, сътворено преди от него. Замаза в бяло цветовете, хората и животните, земята, небето и морето, низките страсти и престъпните намерения. Всичко.

Остана само рамката, тя си беше все същата, очакваше сътворяването на поредния нов свят вътре в границите, очертани завинаги от нея.
Публикуване на коментар